Робин Янг - Бунт

И двете страни бяха с опънати ремъци на щитовете и наложени шлемове върху платнените шапки.

Бяха притегнали стремената и коланите на конете. Рицарите взеха пиките си от оръженосците и ги стискаха здраво. Пиките нямаха приспособления за намаляване на пробивната сила на удара, нито тъпи върхове. Бяха пики за война. Зад първите редици на кралската кавалерия по-малките отряди, сред които беше и Брус, се подготвиха, но още не бяха наложили шлемовете си. Те щяха да бъдат част от втората вълна. Зад тях пехотинците покриваха склоновете с гора от копия и мечове. Тяхното участие все още тепърва предстоеше. Първи щяха да бъдат рицарите.

От редиците на Хенри рогът отново прозвуча, последван в отговор от по-плътен зов, идващ от вражеските редици. Два звяра ревяха един срещу друг през зелените хълмове. Рицарите на кралската армия потеглиха. Тръгнаха бавно, яздейки коляно до коляно. Горе на склона на хълма силите на Монфор останаха неподвижни. Държаха здраво юздите на конете си. Тези мъже бяха с белите кръстове на кръстоносци — знак, че тяхната кауза е свята, както твърдеше водачът им. Роялистите се бяха навели напред върху седлата, за да помогнат на бойните си коне, които се изкачваха нагоре по склона. Бавният ход премина в тръс, звънците по пищните конски покривала дрънчаха. Когато наближиха противника, разстоянията между трите отряда станаха по-видими. Левият фланг на Хенри се насочи срещу десния на Монфор, центърът срещу центъра. Силите на Монфор продължиха да изчакват. Откъм роялистите се чуха бойни викове — деряха гърлата си. Това бяха дивашки звуци, издавани от хора, които знаеха, че тази атака може да им е последна. От тръс конете преминаха в галоп и земята започна да трепери. За да запази колкото може повече сили за битката, Монфор хвърли в атака кавалерията си в последния момент. Рицарите му пришпориха бойните коне и полетяха надолу по хълма, за да посрещнат приближаващата се войска. Конете нанасяха бели рани на тревата, когато копитата им остъргваха варовика под нея. Пиките бяха свалени надолу и насочени срещу противника. Стотици тонове стомана и мускули се понесоха едни срещу други.

Армиите се сблъскаха. Лордът на Анандейл, който наблюдаваше заедно с останалите воини от фланга на краля, знаеше колко ужасна е атаката на английската кавалерия. Трошаха се пики, коне се изправяха на задни крака, мъже падаха от седлата. Навсякъде се лееше кръв, под железните върхове, които пробиваха броните, в плътта се отваряха рани. Стремежът беше противникът да бъде свален от седлото, ранен или пленен, защото от труповете не можеше да се получи голям откуп. В бъркотията, настъпила при атаката, смъртта беше като курва, която не се интересува кого ще завлече в мрака — опитен рицар или млад ерген.

Отрядът на Едуард се вряза в левия фланг на врага, както юмрук пронизва пергамент, и отвори големи дупки в редиците му. Пиките, изиграли ролята си или вече пречупени, бяха захвърлени настрана. Когато редиците се сгъстиха, хората извадиха мечове и започнаха да се колят едни други. Трясъкът на стомана върху щитове и крясъците на мъже и коне се сляха в дива какофония. Паднаха още рицари. Онези, които бяха съборени от конете, се мъчеха да свалят другите, които все още се крепяха на седлата, повличаха ги в мелето отдолу. Там, долу, от ръцете се избиваха мечове и се вадеха кинжали. Хората се биеха плътно едни до други и с още по-голямо ожесточение. Така притиснати, изоставиха всякакви представи за рицарство. Оръжията мушкаха и сечаха, търсеха пролуки в отбраната. Под копитата се трошаха ръце и пръсти, пречупваха се гръбнаци, пробиваха се слабини.

В центъра на мелето се усещаше силна миризма на кръв, докато отрядът на Едуард напредваше срещу бунтовниците. Половината от хората му се вкопчиха в жестока схватка с левия им фланг, а останалите се опитваха да го обкръжат. Хората на Монфор се биеха отчаяно, но скоро бяха заобиколени от всички страни. Конете на онези, които все още се държаха на седлата, бяха атакувани и животните се сгромолясваха с прерязани с нож сухожилия на задните крака. Хората на Едуард надаваха бойния вик, който беше събрал под знамето му толкова много амбициозни ергени, като се започне от рицарските турнири във Франция и се стигне до войната в Уелс. Под натиска на хората на Едуард противниковите редици започнаха бавно, но видимо да се разкъсват. Роговете затръбиха окуражително, когато младият лорд и рицарите му се врязаха дълбоко в разпокъсания ляв фланг на армията на Монфор.