Робин Янг - Бунт

Един кон се изправи на задните си крака до Брус и ездачът му се блъсна в лорда, избивайки пиката от ръката му. Като дръпна рязко юздите на изплашения си кон и не му позволи да се обърне, Брус успя да възстанови равновесието и тъкмо когато посегна да измъкне меча си от ножницата, срещу него връхлетя друг бунтовник. Въпреки че конят се движеше под него, успя да нанесе силен удар във врата на мъжа, разцепвайки бронята му. Мечът заседна в плътта, а после лордът успя да го измъкне сред фонтан от бликнала кръв. Някъде изсвири рог.

Графът на Корнуол беше обкръжен от силите на Монфор. Озовал се сред море от вражески войници, той правеше отчаяни опити да си пробие път, тъй като рицарите му не можеха да стигнат до него. Накрая измъкна коня си от мелето и препусна през полето. Когато бойците от личната свита го последваха, роговете им дадоха сигнал за отстъпление и битката за центъра се разпадна. Останалите бойци на Корнуол, оказали се без командир и обхванати от паника, започнаха да се разпръскват, а бунтовниците нададоха радостни викове и се втурнаха да ги преследват. Центърът се разпадна по склона на хълма и остави фланга на краля открит за атака. Като видяха безредието в кралската войска, хората на Монфор се окуражиха за още по-решителен натиск и по цялото продължение на предните редици на формацията на крал Хенри се появиха празнини, а рицарите бяха изтласкани назад. Симон де Монфор провъзгласи това за свещена война срещу краля. Изглежда, че сега Бог беше на негова страна.

Чу се вик: „Отстъпление! Отстъпление!“

Крал Хенри и рицарите му побягнаха първи. Червеното кралско знаме се влачеше след краля, докато той пришпорваше бойния си кон надолу по склона обратно към Луис. Отстъплението се превърна в хаотично бягство. Лордът на Анандейл беше повлечен от останалите и понесен надолу по хълма сред всеобщата бъркотия. Един мъж падна пред него, след като конят му се сгромоляса сред облак прах. Брус сръга коня си и го прескочи. Подкованите копита се удариха силно във варовика, като се стовари от другата страна. Знаменосецът му яздеше до него, а някои от хората му го следваха отблизо. Успя да ги зърне за миг през процепите на шлема. Навсякъде другаде цареше пълно безредие. Кралската пехота се беше разпръснала по склона пред рицарите.

Навсякъде из град Луис горяха факли. Пламъците се издигаха в нощта като завеса от лютив пушек, която се носеше над покривите. Около една сграда недалеч от замъка, оградена със собствена ограда, факлите бяха като съзвездие в сгъстяващия се наоколо мрак.

В килия в приората Луис чакаха четирима мъже. Един седеше върху единствения сламеник в стаята, хванал главата си с ръце, друг се беше подпрял на стената до вратата, притворил очи, а трети седеше на пода с прибрани до гърдите колене. Четвъртият стоеше до прозореца и гледаше навън над тъмните очертания на външните постройки на приората към трепкащите огньове, които осветяваха струпалите се там мъже.

Брус чуваше как из въздуха се носи болезненото цвилене на коне, ранени твърде тежко в битката, за да бъдат спасени, и затова изоставени. Над тези жални стонове се извисяваха радостни смехове и песни. Хората на Монфор бързаха да отпразнуват победата си. Брус ги виждаше през решетъчния прозорец на килията. Огледа се наоколо, чул някой да подсмърча. Джон Комън стоеше до вратата все още със затворени очи, а Балиол продължаваше да държи главата си с ръце. Брус предположи, че подсмърчането беше дошло от третия човек, сгушил се на пода. Оръженосецът нямаше повече от осемнадесет години. Не беше много по-млад от най-големия му син, останал в Шотландия. Очите му проблясваха в мрака, пълни със сълзи. Брус изпъшка и погледна към Балиол, който беше господар на оръженосеца, но той не вдигна глава. След малко пак се обърна към прозореца, тъй като не желаеше да успокоява човека на някой друг. Освен това нямаше какво да му каже, защото каква утеха можеше да предложи на човек, като се има предвид, изправен пред плен и поражение?

Часове преди това, след като битката по хълмовете се превърна в паническо бягство, войската на крал Хенри се скри в двора на манастира, където кралят беше построил лагера си след пристигането в Луис. Останалата част от кавалерията също успя да се прибере в града, но беше разквартирувана другаде. Пехотата нямаше този късмет. Неспособна да отстъпва така бързо, както рицарите, тя стана лесна плячка на преследващите я войници на Монфор. Гибелта им, макар и жестока, поне беше настъпила бързо. За Брус унижението от пленничеството и очакването друг да реши съдбата му беше по-лошата участ. В битката един мъж имаше избор как да се бие и как да умре — все още беше свободен. Тук Брус беше лишен от всякакъв избор. Ненавиждаше невъзможността да държи съдбата си в своите ръце повече от смъртта на плътта.