Робин Янг - Бунт

Схватката беше ожесточена. Първоначалният елемент на изненадата, който беше дал предимство на шотландците, вече беше без значение. Англичаните бързо се окопитиха и сега оказваха решителна съпротива. Рицарите си нанасяха тежки удари с мечовете, конете им се блъскаха в тясното пространство. Вкопчили се един в друг пеши войници си нанасяха безмилостни удари, а други се търкаляха на земята, тъпчеха се пръсти, удряха се челюсти с дръжките на мечовете, забиваха се кинжали в гърла и ребра. Навсякъде шуртеше кръв, цвилеха коне. Хората на Робърт се биеха с ожесточение, но без отряда на Комън противникът имаше числено превъзходство. След малко картината на боя започна да се променя. Някои от шотландските рицари бяха принудени да се сражават срещу двама души наведнъж. Джон от Атъл надаваше яростни викове през шлема си, докато се сражаваше с един рицар и едновременно отбиваше атаките на пехотинец. Един от английските рицари извика на кочияша на първата каруца да си пробие път и да се насочи към замъка. Подчинявайки се на заповедта, човекът изплющя с камшика върху гърбовете на конете, те се втурнаха напред и каруцата се понесе по неравния път към Роксбърг.

Робърт, вкопчен в ожесточена схватка с облечения в черно рицар, видя двата товарни коня да го връхлитат. Хвърли се встрани и каруцата изтрополя покрай тях. За момент остана сам от лявата страна на пътя, тъй като боят се водеше изцяло на дясната страна. Обърна се задъхан към дърветата и изкрещя името на Комън. За момент му се стори, че чу далечни викове, а в този момент край него профуча друга каруца.

Едуард Брус тъкмо беше забил меча си в гърлото на един пехотинец, който се беше опитал да го прободе в крака, когато видя, че каруците се движат и кочияшите размахват камшиците си над конете. Заби пети в коня си и препусна с него след една от каруците, профучавайки между биещите се. Като се изравни с конете, той замахна с меча и сряза кожените ремъци на хамута. Извика, когато кочияшът изплющя с камшика по задницата на коня му, оставяйки червена резка върху кожата, и принуди животното да се втурне в бесен галоп напред. Освободеният от хамута кон се отклони от пътя и препусна в гората, оставяйки каруцата да продължи само с един кон. Разбрал намерението на Едуард, Нийл Камбъл пришпори коня си, настигна каруцата и сряза хамута от другата страна. Няколко шотландски пехотинци, които си бяха пробили път през англичаните, се покатериха върху каруците и като прескачаха сандъци и бурета, се нахвърлиха върху кочияшите. Две каруци обърнаха и затрополяха по пътя в посоката, от която бяха дошли. Някои от рицарите яздеха с тях, без да знаят, че се насочват право срещу хората на Джеймс Стюарт.

Изведнъж от лявата страна на пътя се появи разпокъсана редица конници. Робърт, успял да се метне върху една от каруците, пътуващи за замъка, ги видя да се приближават между дърветата начело с Джон Комън. Извика на Джон да пресече пътя на обоза, а после се покатери върху чувалите, за да се справи с кочияша. Каруцата продължаваше да подскача по неравния път. Робърт политна на една страна и за малко да падне от колата, но успя да се хване за страничната преграда, изтегли се нагоре и се хвърли върху кочияша. Мъжът се опита да окаже съпротива, но Робърт го прободе с меча си. Кочияшът се катурна от седалката, падна на земята и си строши врата. Ужасените коне продължаваха да препускат, но Робърт пусна меча и хвана юздите. Докато успее да спре каруцата, останалите хора на Комън изскочиха от гората и нападнаха англичаните. От десетте каруци шест успяха да избягат, четири се насочиха към Роксбърг, а две се върнаха по пътя, от който бяха дошли.

Плувнал в пот, Робърт скочи от каруцата и се затича обратно към хората си. Свали визьора на шлема и изплю прах и кръв от устата си. Пътят пред него беше осеян с трупове. Между хората се виждаха и телата на няколко мъртви коня, един от които все още агонизираше. За момент Робърт си помисли, че е Хънтър, но после видя, че Нес го води, възседнал своя кон с окървавен меч в свободната си ръка. Робърт се отправи право към Комън, който беше слязъл от коня си на осеяния с трупове път. Докато вървеше, мина покрай знамето си, което се развяваше едва-едва край пътя, и се вгледа в младия рицар от Карик, който беше с него още от Карлайл. Наведе се над него. От врата на Уолтър стърчеше кинжал, яката на туниката му беше прогизнала от кръв, а безизразните му очи се взираха в небето.

Побеснял от гняв, Робърт погледна Комън. Няколко мъже наблизо с мъка се изправиха на крака, а други се смъкнаха изтощени от конете си. Хората му вече искаха обяснение от групата на Комън. Атъл крещеше яростно на Дънегол Макдуъл. Когато се отправи към Комън, беше така ядосан, че не забеляза червените подутини по лицата и ръцете на много от мъжете, нито пък факта, че няколко души липсваха. Беше толкова разгневен, че трябваше да положи усилие да не се нахвърли върху Комън. Застана пред него и процеди през зъби: