Робин Янг - Бунт

Крал Едуард не се върна, за да продължи унищожителната си война, макар да се разпространяваха слухове за предстоящ нов поход. Обаче продължаваше да действа от разстояние, като предлагаше парчета конфискувана земя на бароните си. Граф Линкълн получи именията на Джеймс Стюарт, Клифорд — разположения на югозапад замък Кърлавърок, а на Пърси бяха предложени още крепости в именията на Балиол в Галоуей. Обаче засега и докато англичаните не установяха пълен контрол над кралството, бароните не можеха да направят кой знае какво с новите си земи, защото бяха заплашени от шотландците.

Загледан в застаналите пред него хора, Робърт се замисли за пътя, по който ги водеше. В Ървин, когато беше взел решението да се устреми към трона, знаеше, че това ще бъде дълъг процес, но сега започна да се пита колко дълъг все пак щеше да бъде той. В края на краищата всичко си има край, му беше казал Джеймс, когато Робърт беше попитал лорд-стюарда кога според него може да обяви намерението си пред хората от кралството. Имай търпение нещата да се подредят по естествен път, му беше казал той. Обаче на Робърт му се струваше, че това подреждане по естествен път щеше да изисква още политика, още нападения срещу снабдителни линии, още напрежение и най-вече още чакане.

Слънцето беше изминало по-голямата част от небесния си път и сега печеше във врата на Фъргъс. Кожата го сърбеше и по гърба му се стичаха струйки пот. Замахна срещу един стършел, който непрекъснато бръмчеше около лицето му. Голямото насекомо се отдалечи. Слънчевите лъчи играеха по дънера на един дъб, по който проблясваха сините гърбове на бръмбари, пробягващи по кората. През клоните под него той виждаше главите на мъже и задниците на коне. От мястото си имаше добра видимост през клоните на дъба на юг и на изток над гората. Тук-там, където теренът се издигаше, се виждаха части от пътя, който се виеше в далечината. Ако проточеше врат, зад гърба си можеше да види сред листака да се показва част от розовия камък на крепостната стена на замъка Роксбърг.

Потърка врата си и премигна. От ярките слънчеви лъчи, проникващи косо през по-високите клони, го боляха очите. Изглежда, че оттам може би щеше да има по-добра видимост, но тук, сред листата, сянката беше по-голяма. От горещината усещаше главата му да пулсира. След малко се повдигна нагоре и застана прав върху клона, на който седеше през последните два часа. Усети как кръвта в краката му се раздвижи. Отдолу дочу глас.

— Фъргъс, подадоха ли сигнала?

— Не — отвърна той и погледна надолу, където беше застанал един от хората на Комън. — Трябва да се пораздвижа. Ще се изкача по-нависоко.

Мъжът обви с ръце един клон над него и започна да се катери, като не сваляше очи от гористото възвишение в далечината, където бяха разположени хората на стюарда. Чу бръмчене, което му подсказа, че стършелът се беше върнал, но не му обърна внимание и продължи да се прехвърля нагоре от клон на клон. Когато стигна едно разклонение, успя да се прехвърли от другата страна на дървото. Горе клоните, вече не толкова дебели, бяха достатъчно здрави, за да го издържат. Избра един клон, от който през листата имаше по-добра видимост на изток, но на запад те го закриваха от слънцето, възседна го и започна да се придвижва малко по малко напред. Отнякъде се чу по-плътно бръмчене. Още стършели. Два забръмчаха над него. Той изруга и посегна да удари единия. Стършелът избегна удара. Фъргъс го проследи, присвил очи, готов да цапардоса малката гадина, ако се върне. После спря на място, присвивайки още повече очи. Десетки стършели кръжаха около един клон под него. През листата видя нещо, подобно на голяма, избеляла торба. Изтръпна, забелязал гнездото. Към него се понесоха още стършели. Един кацна върху крака му и той махна с ръка да го пропъди. Насекомото се върна, като продължи да бръмчи гневно пред очите му. Фъргъс заклати енергично глава и изруга. Не можеше да остане тук. Проклетата твар щеше да му пречи да наблюдава. Съжали, че се беше преместил, залови се за клона над него и се изправи с намерение да се върне обратно до разклонението на ствола и да се смъкне на старото си място за наблюдение. Хвана клона с другата си ръка, за да има по-добра опора, и в същия миг усети остро убождане. Отдръпна инстинктивно ръката си и видя останките на един смачкан стършел, забити в дланта му. В същия момент усети друго убождане отзад по врата. Фъргъс изохка и се плесна по врата, но загуби равновесие. Политна напред и се стовари с всичка сила върху по-тънкия клон под него. Чу се пращене и клонът се счупи сред облак от листа. Усетил, че клонът под него поддава, протегна рязко ръце, хвана се за един клон над него и увисна, като едва си поемаше дъх, а в това време счупеният клон полетя надолу. Бръмченето на стършелите премина в остър вой. Фъргъс нададе предупредителен вик, но беше твърде късно. Когато „торбата“ падна върху покритата с мъх земя, тя се разтвори и от нея излетя облак стършели. След секунди първите викове на мъжете и конете отекнаха сред тишината.