Робин Янг - Бунт

— Работите са по-зле, отколкото ви е известно, лорд-стюард — отвърна Ламбъртън. — Примирието е сключено като постоянен съюз, закрепен за следващите години с брака на крал Едуард и Маргьорит, сестрата на крал Филип. С този съюз някогашните ни договори с крал Филип ще бъдат анулирани. Шотландия остава сама.

Робърт приклекна сред шубраците в падината и ризницата му се нагъна около него. Взе една вейка от земята и с нея бутна назад качулката на зеленото си наметало, за да вижда по-добре. Около него, разположени в кръг, стояха двадесетина мъже с подобни наметала върху ризниците, за да прикриват лъскавата им стомана. В зеления листак над тях се чуваше цвърченето на косове и дроздове, разтревожени от натрапниците. Отвъд мрежата от клони небето беше побеляло от жегата. Дърветата скриваха мъжете от жаркото слънце, но въздухът беше пълен с влага и насекоми, които ги измъчваха — комари, мухи и кърлежи, които можеха да докарат човек до полуда, забивайки се в кожата на главата и в слабините.

— Знаем, че каруците ще минат по този път за Роксбърг — каза Робърт и прекара черта по сухата пръст с пръчката. После посочи с нея един камък, поставен върху земята в края на чертата, а в другия й край начерта кръг. — Сър Джеймс и хората му ще следят за тях там, където е по-високо и ще могат ясно да виждат пътя. През това време нашите сили ще чакат тук. — Той начерта два кръста в двата края на чертата. — Сега не знаем кога точно ще пристигнат англичаните, но съгледвачите предполагат, че ще бъде по някое време този следобед, почти сигурно преди да се стъмни. Сър Джон и хората му са минали по пътя. — Той погледна шурея си, който кимна.

Къдравата черна коса на Атъл беше скрита под качулката. Виждаше се, че изгаря от нетърпение.

— Предполагаме, че на обоза ще са нужни десет минути, за да стигне до позициите ни, след като мине мястото, където са хората на стюарда.

Робърт се вгледа в черните очи на Джон Комън.

— Надявам се, че си определил някого, който да наблюдава за сигнала на сър Джеймс?

Бледото лице на Комън беше сърдито.

— Фъргъс ще свърши тази работа — изсумтя той и извърна глава към един от хората си — жилав, строен шотландец, скръстил ръце на гърдите си.

Робърт изгледа другите мъже с Комън, повечето от които бяха негови рицари, и няколко души от Галоуей. Лицата на всички бяха навъсени и той си даваше сметка, че това се дължи не толкова на приближаващия противник, колкото на хората му, изправени срещу тях. От неговите хора като че ли само вниманието на Атъл беше съсредоточено върху плана. Гартнет се мръщеше, Александър Ситън беше сдържан, Кристофър беше изнервен и не сваляше очи от групата на Комън, а Нийл Камбъл гледаше с безразличие и човъркаше зъбите си с клечка, която беше подострил с кинжала си. Едуард беше впил поглед в Комън, а сините му очи бяха пълни с омраза.

— Добре — рече строго Робърт и отново погледна чертата, която беше прекарал в пръстта. — Лорд-стюардът ще остави англичаните да влязат в капана, преди да отреже пътя им за отстъпление, а в това време ние ще ги захапем и… — Робърт млъкна, като чу някой да мърмори. Спря погледа си на Дънегол Макдуъл, застанал от дясната страна на Комън, който носеше дълга под коленете ризница под кафяво наметало. — Имаш ли да кажеш нещо?

Макдуъл срещна погледа му, без да мигне.

— Мисля, че е рисковано да се опитваме да правим засада толкова близо до замъка. Ако гарнизонът в Роксбърг разбере за това, могат да излязат и да ни нападнат. Защо хората на стюарда не нападнат, а ние да им отидем на помощ?

Едуард се обади, преди Робърт да отговори.

— Вече обсъждахме възраженията ти, Макдуъл. Не си чул нищо от това, което казахме.

Робърт хвърли предупредителен поглед на брат си и вдигна ръка, когато Дънегол промърмори нещо под носа си.

— Ето кое е най-доброто място за засада. — Той посочи гората наоколо. — Теренът е подходящ за конете ни и можем да нападнем едновременно от две страни. Знаем, че обозът е добре защитен. Съгледвачите казаха, че са видели тридесет конници и почти двойно повече пешаци плюс тези, които карат каруците. Не. От това място ще нападнем. Ако действаме бързо, ще можем да унищожим запасите им и да се оттеглим в Гората преди гарнизонът в Роксбърг да има възможност да предприеме нещо.

Докато Дънегол шепнеше нещо на Джон Комън, Робърт замахна ядосан, за да прогони една муха, която бръмчеше около лицето му. Жегата беше лепкава като захарен сироп и се дишаше трудно. Спомни си уелските хълмове в снежната тъма, огньовете, които горяха в нощта, осеяната с трупове земя около каруците, падналите ранени коне, които жално цвилеха. Беше планирал засадата по подобие на тази в Нефин, но не можеше да отрече, че тук нещата бяха по-различни и по-опасни, отколкото за уелсците, които можеха да се измъкнат и да се скрият в планината. Първо, сегашното нападение трябваше да се извърши през деня и макар теренът да предлагаше за тях по-лесни условия за атаката, той улесняваше и противника да ги преследва, ако нещата не се развиеха добре. Думите на Дънегол го накараха да започне да изпитва вътрешни съмнения. Крепостта Роксбърг беше пълна до краен предел с изгладнели английски войници, които отчаяно чакаха запасите с храна да стигнат до тях. Наложи си да пропъди тревогата си. Планът щеше да успее. Изправи се, хвърли настрана пръчката и погледна другия пазител.