Робин Янг - Бунт

В това време в далечината, над гората, надвиснала над пътя за Роксбърг, в синьото небе полетяха една сред друга три стрели.

От другата страна на пътя, дълбоко в зелената сянка на дърветата, от дебелите клони на един планински бряст се чу остро изсвирване. Чул звука, Робърт се изправи и сънливостта му изчезна. Видя човека на дървото над него да маха с ръка и разбра, че е време. Даде знак и хората, разположили се на земята, допиха на един дъх чашите си с бира и прекратиха разговорите. Скочиха на крака и се отправиха към мястото, където бяха вързани конете им. Двама спряха да се изпикаят сред храстите, докато оръженосците отвързваха юздите на конете. Притихналите в спокойния следобед птици зацвърчаха в дърветата от внезапното раздвижване в лагера.

Робърт се запъти към Хънтър и наложи шлема си. Чу в далечината тревожното цвилене на коне откъм лагера на Комън.

— Тези селяндури не могат ли поне да си държат устата затворена? — възмути се Едуард. Метна се на седлото и измъкна меча си.

— Англичаните ще ни чуят от миля разстояние — изръмжа Александър.

Робърт сложи крак в стремето и се метна на коня редом с тях. До ушите му достигна слабото трополене на колелата на каруците. И друг път беше пътувал с обоз и знаеше какъв шум вдигат колите по твърдата земя.

— Няма да чуят заради шума от каруците — каза им той, придърпа с една ръка юздата на Хънтър и изтегли меча си с другата. — Ако е рекъл Бог, така няма да ни забележат почти докато нападнем. — Срита Хънтър в хълбоците и го подкара напред.

Хората му се разпръснаха в редица между дърветата. Уловил погледа му, Джон от Атъл се усмихна мрачно и изтегли меча си от ножницата. Зачакаха, застанали един до друг, като дишаха тежко през визьорите на шлемовете.

Шумът от колелата на каруците започна да се чува по-наблизо, примесен с глухото трополене на много копита. Робърт вече не чуваше цвиленето на конете откъм страната на Комън. Загърбил всякакви други мисли, насочи вниманието се само в една точка като стрелец с лък, който се прицелва. До него бяха рицарите и шуреите му, а оръженосците и групата пеши войници стояха зад тях с къси мечове и секири в ръце. Нес изглеждаше нервен, но беше извадил меча си, готов да последва Робърт и в ада, ако се наложи. Плътно зад него беше Уолтър. Наблюдаващият оръженосец, който имаше за задача да прецени за колко време след подаването на сигнала обозът ще бъде при тях, се смъкна от дървото и кимна.

Робърт побутна Хънтър да продължи напред, а хората му го последваха и се разпръснаха. Навели глави под провисналите клони, рицарите държаха изкъсо юздите на конете. Някои животни вирнаха възбудени глави, усетили напрежението на стопаните си, но те не ги изпускаха от контрол. Робърт препусна с Хънтър в тръс между дърветата и другите направиха същото. Гората се изпълни с грохота от колелата на каруците и копитата. Когато дърветата оредяха, мъжете сръгаха конете в хълбоците и препуснаха в галоп. Извиваха се клони, чупеха се вейки, изтръгваха се храсти. Слънчевите лъчи проблясваха през листата. Очите и ноздрите на конете се разшириха. Нападателите видяха през дърветата да се показват силуети на каруци и ярките цветове на туники.

Когато изскочиха от гората и се понесоха с грохот към обоза, Робърт изрева:

— За Шотландия!

Като ги видяха да се приближават, англичаните обърнаха рязко конете си, нададоха силни викове и измъкнаха мечовете от ножниците. Пешите войници с червения кръст на Свети Джордж на туниките измъкнаха оръжията си и се струпаха около колите, готови да защитават ценния товар. Товарните коне, впрегнати в десет каруци, натоварени със сандъци, чували и бурета, зацвилиха уплашени, а кочияшите се помъчиха да ги успокоят. Дружината на Робърт налетя стремително от дясната им страна. Рицарите пришпорваха яростно конете, за да изкачат лекия наклон, който ги извеждаше на пътя.

Робърт се насочи право към един рицар в началото на обоза, облечен в черно, със син кръст на щита. Замахна с меча и стоманата проблесна на светлината на залязващото слънце. Рицарят вдигна щита си и мечът на Робърт се стовари с трясък върху дървото. Човекът не беше имал време да спусне визьора на шлема си. Видя се как беше стиснал решително зъби. Отби меча на Робърт и на свой ред се опита да го промуши отстрани със своя. Острието на меча се плъзна по щита на Робърт и направи резка през червения орнамент. Рицарят плю през зъби и замахна отново. Мечът му срещна оръжието на Робърт във въздуха, последва звън на стомана, но почти не се чу сред шума наоколо. Робърт натисна меча на противника си напред и надолу, последва стържене на метал в метал. Конете им се сблъскаха, скърцайки със зъби. Когато напречният предпазител на меча му опря в меча на рицаря, Робърт го изви и отби оръжието му, с което наруши равновесието на мъжа. Преди рицарят да успее да се изправи, Робърт се отдръпна рязко назад, измъкна крака си от стремето и му нанесе силен ритник отстрани. Все още наведен върху седлото, рицарят с вик падна на една страна, при което повлече встрани и главата на коня, и юздите. Рицарят се сгромоляса на земята и бронята му издрънча, в това време конят му се отскубна, изправи се на задни крака и зарита във въздуха. Едно от железните му копита попадна във врата на Хънтър и конят се препъна, цвилейки от болка. Робърт, който още не беше успял да сложи крака си в стремето, полетя напред през главата на животното. Строполи се на земята и се претърколи тъкмо навреме, за да не бъде стъпкан от един товарен кон. Пое рязко въздух и сграбчи меча си, паднал в праха на пътя. В този момент рицарят, който беше успял да се изправи на крака, тръгна ръмжейки срещу него. От носа му обилно течеше кръв. Робърт се озърна за миг и видя, че по цялата дължина на пътя цари пълна бъркотия. Хората му се бяха вкопчили в яростна схватка с англичаните. За част от секундата с изумление осъзна, че от лявата страна на обоза Комън и дружината му не се виждаха никъде. Противникът му се нахвърли срещу него и той гневно замахна с меча, за да посрещне удара.