Робин Янг - Бунт

Уолъс спря рязко и се обърна към него.

— А Фолкърк беше невероятно поражение. — Той погледна назад към тълпата, която продължаваше разгорещения спор. — Те не ме избраха да бъда техен крал или техен представител. Избраха ме да бъда техен генерал, а един генерал е това, което е постигнал в последното си сражение. Когато сега мъжете ме гледат, виждам само склоновете, осеяни с труповете на нашите мъртви. Също както Стърлинг разпали сърцата им, така Фолкърк ги съкруши. Няма да стана символ на провала ни. — Това, което предлагаш, е рисковано. Пътуването до Франция ще бъде опасно, особено след като сега много хора са виждали лицето ти. Сигурен ли си, че крал Филип изобщо ще те приеме?

Уолъс посочи през дърветата към един тъмнокос, по-възрастен мъж, застанал сам в края на събралата се тълпа, който наблюдаваше разгорещените дебати.

— Моят човек там някога беше тамплиер. Скъса с ордена, но все още има съюзници сред тамплиерите в Париж, които могат да ни бъдат от полза. Той смята, че кралят ще ме приеме. — Уолъс се обърна към Робърт и прикова в него острия си поглед. — Знам, че сър Джеймс Стюарт иска да бъдеш избран за наш пазител. Епископ Уишарт ми каза. Предполагам, че ще има и други, които да подкрепят този избор. — Уолъс замълча за момент, а после протегна покритата си с белези ръка.

Робърт я пое.

Уилям Уолъс кимна. Обърна се и тръгна между вековните дървета сред падащите навсякъде около него листа.

Изминаха четири дни, откакто Уолъс се беше отказал от поста пазител на Шотландия. През това време спорът кой да го замести продължи да се разгорещява. В лагера в Селкъркската гора пристигаха още групи от хора, откликнали на призива за свикване на събранието. Всички се включиха в дебатите.

Ден след заминаването на Уолъс Джеймс Стюарт направи предложение за избирането на Робърт. Някои начело с Джон, Гартнет и Александър го подкрепиха. Заедно с лорд-стюарда двамата графове и лордът образуваха мощна група, готова да гласува в полза на Робърт. Но това не спря други мъже да оспорват предложението или да представят кандидатурите си. Онези, които продължаваха да настояват за избирането на Джеймс и Уишарт, бяха много повече.

В късния следобед на четвъртия ден лорд-стюардът се изправи пред събранието да изложи последните си доводи за избирането на Робърт. Мъжете отпред седяха върху тревата или върху стърчащи пънове, а останалите се бяха разпръснали в кръг между дърветата, заобикалящи поляната. Гласът на лорд-стюарда се извиси над смълчаните редици. Той им напомни, че през последните шестнадесет месеца Робърт вече на няколко пъти беше доказвал, че е твърд привърженик на освобождаването на Шотландия от игото на крал Едуард. Подобно на Уолъс и Мъри преди него младият граф на Карик беше вдигнал високо знамето на бунта, като освободи Еършър от властта на Хенри Пърси и беше прогонил английските гарнизони. Събра вярна дружина за каузата си и доказа, че е смел и справедлив командир. Неговият меч беше поставен на рамото на Уолъс, за да бъде посветен техният герой за рицар.

— Освен това — продължи стюардът, поглеждайки към застаналия сред хората си Робърт — той загуби много, заставайки зад тази кауза. Като скъса с баща си, сър Робърт трябваше да понесе семейството му да загуби едно богато наследство. Изправяйки се срещу хората на краля, той си навлече гнева на Едуард и трябваше да понесе опожаряването на земите на клана Брус в Анандейл неведнъж, а два пъти. Научихме, че отправяйки се на юг, кралят заповядал да бъде разрушен Лохмейбън.

Робърт стисна юмруци от силните чувства, които предизвикаха у него думите на стюарда. Едва когато преди седмица навлезе в Селкъркската гора, беше научил за бедата, сполетяла Лохмейбън. Степента на опустошението още не му беше известна, но имаше много слухове за опожарени градове и безразборно избити мъже и жени. В тези откъслечни сведения непрекъснато се повтаряше едно име — Бун. Опустошаването на фамилните му земи от ръката на бившия му приятел подлудяваше Робърт. Именията може и да се водеха все още на името на баща му, но той се съмняваше, че крал Едуард изобщо се беше сетил за стария лорд, оттеглил се в Англия. Не, нападението беше извършено единствено заради него, за да бъде нанесен ударът там, където ще го заболи най-много.

— Дядото на сър Робърт беше един от най-великите благородници на земята ни — продължи Джеймс. — Безстрашен кръстоносец и едновременно с това обичаше мира. Двама от кралете ни го удостоиха с доверието си. Внукът му притежава същите добродетели, които според мен ще го направят най-подходящия човек, който да води кралството ни в нашата продължаваща борба.