Робин Янг - Бунт

Пиетро застана край борда заедно с Лука да наблюдава как английските моряци се качват на галерата. Някои бяха въоръжени с мечове, други с арбалети, а трети носеха фенери. Един от тях беше облечен по-добре от другите в туника, поръбена със златист брокат. Пиетро реши, че вероятно това е капитанът. Той поговори с командира на галерата, докато хората му огледат екипажа и кораба. Не след дълго с помощта на закрепени между двата съда дъски англичаните започнаха да се качват на търговския кораб.

Пиетро посрещна капитана, който скочи на палубата заедно с двама мъже с арбалети в ръце. Вдигна ръце, за да покаже, че е с мирни намерения.

— Навлезли сте в английски води и по заповед на крал Едуард подлежите на инспекция. — Капитанът посочи с глава бойната галера. — Ескортът ви ми каза, че сте отплавали от Генуа. — През това време през борда се прехвърлиха още войници и се пръснаха между пейките, а гребците на Пиетро неспокойно се размърдаха. — Доста дълъг път, нали?

Пиетро пътуваше по трудния път от Генуа до Брюж и Доувър от десет години и разбираше достатъчно английски, за да усети подтекста в думите на човека. След кратка пауза той отговори. Акцентът му накара капитана да се намръщи, за да го разбере.

— Дълъг, да. Но по-сигурен за ценния товар.

Английският капитан огледа кораба и погледът му се спря на отвора, който водеше към долната палуба.

— Какъв е товарът?

— Хартия — отвърна Пиетро. — От фабрика в планината извън града ни. Трябва да я закараме във вашето пристанище Доувър.

Капитанът бавно кимна, като само се преструваше, че слуша внимателно, а очите му шареха из претъпканите палуби на кораба.

— Защо плавате без отличителни знаци? — попита той и посочи черните платна. — Човек би си помислил, че криете нещо?

— Да — отвърна Пиетро, — имаме ценен товар. Това крием. Морето между Англия и Франция стана опасно, след като вашите кралства са във война. Трябва да сме предпазливи. Вашите врагове могат да ни нападнат, да попречат на товара ни да стигне бреговете ви.

— Съмнявам се, че хартията ще ни помогне да спечелим войната — отвърна сухо капитанът. — Покажи ми трюма.

Пиетро и Лука поведоха капитана по скърцащите стълби под палубата. Последваха ги осем английски моряци с извадени мечове.

Едната половина на трюма беше заета от редове дървени сандъци с тесен коридор между тях. Другата половина беше спално помещение на екипажа, очертано от постлани на пода одеяла. Долу имаше двайсетина спящи мъже, чиито очертания се виждаха на светлината от два фенера, окачени на греда.

— Претърсете мястото! — нареди капитанът и кимна на войниците си.

— И сандъците ли, сър? — попита един, загледан в тях.

— Отворете шест.

Пиетро започна да протестира, но английският капитан се обърна към него:

— Корабът е навлязъл в английски води и е подвластен на нашия крал. Ние сме във война. Може да доставяте оръжия или пари на шотландските ни врагове. Наше право е да разберем това, преди да ви разрешим да продължите към нашите брегове.

Пиетро разбра едва половината от казаното, но от тона разбра достатъчно ясно, че ще е опасно да спори. След като замълча за миг, махна с ръка на войниците да продължат проверката. Видя ги как те отидоха между сандъците и избраха шест от различни части на реда, за да ги отворят. Усети как Лука стои изтръпнал до него. По стълбата заслизаха още англичани, за да се присъединят към тях. Бяха завършили проверката на горната палуба. По заповед на капитана започнаха да ровят между одеялата в спалното помещение, събуждаха спящите мъже и чукаха по корпуса на кораба, за да проверят дали няма скрити помещения. Капитанът пристъпи напред, когато войниците му отвориха капаците на сандъците. Вътре се показаха листове хартия, приготвена от ленена каша. Той порови в сандъка, повдигайки листовете, върху всеки от които имаше воден знак.

— Хартия, сър — провикна се един от войниците от далечния край на трюма. — Всичките са пълни с хартия.

Капитанът се обърна към мъжете, които претърсваха спалното помещение.

— Открихте ли нещо? — Когато те поклатиха глави, той се обърна към Пиетро: — Това ми е достатъчно. — Даде знак на хората си да го последват и заизкачва стълбата към горната палуба.

Пиетро тръгна след тях. На изток небето започна да синее.

Английският капитан застана до борда и погледна черното платно.

— Оттук ще плавате с отличителните си знаци. След като вече сте навлезли в наши води, не е нужно да се криете. — Той се прехвърли на бойната галера, а оттам на кораба си.