Робин Янг - Бунт

Бесен от гняв, Робърт се изправи срещу него:

— За кого се мислиш?

— Аз съм един от хората, отказали се от всичко, за да те подкрепят — отвърна рязко Александър — Вярвам, че можеш да бъдеш крал, Робърт. Обаче и ти трябва да започнеш да го вярваш.

Из двора се разнесоха силни гласове. Робърт се извърна и видя, че се приближават брат му и Джон от Атъл, следвани от Уолтър и няколко рицари от Карик. Като забеляза опънатите им лица, си помисли, че са научили за разправията, но предположението му беше опровергано от заговорилия Джон.

— Дойде вест: армията на Уолъс е била победена при Фолкърк. Загинали са хиляди.

— А Уолъс? — попита Александър и пусна Робърт.

Кристофър беше застанал зад тях.

— Не знаем — обади се Едуард. Той погледна брат си. — Кавалерията, водена от Комъните, избягала от сражението, хората дори не изтеглили мечовете си. Копелетата спасили собствените си кожи и оставили другите да бъдат изклани.

— А крал Едуард? — обърна се Робърт към Джон. — Да не искаш да кажеш, че англичаните продължават да контролират кралството? Че Шотландия е загубена?

— Нищо не е сигурно. Обаче знаем, че англичаните са се отправили насам.

Робърт осъзна под проливния дъжд какво означават тези думи.

— Той идва за мен.

Шуреят му кимна.

— Сега ти си единствената реална опасност за него.

— Но новата ограда още не е издигната. Не можем да защитим Еър — обади се с дрезгав глас Кристофър.

— А какво предлагаш да направим? — обърна се Едуард към оръженосеца. — Да бягаме като страхливци? Да изоставим този град и всички в него на милосърдието на кучия син, когото имате за крал?

Александър пристъпи напред и изгледа Едуард.

— Братовчед ми е част от тази дружина толкова, колкото и ти. Независимо от това къде е роден.

Робърт остана безмълвен, докато те продължиха да говорят един през друг. Дъждът се стичаше по голия меч в ръката му. Зад него откъм залата се чу плачът на дъщеря му. Отвъд покривите на казармата димът от къщите се виеше към небето. Помисли си за оптимизма, който се беше засилил тук през последните месеци. После се сети за натоварените с дървен материал каруци, които чакаха под дъжда на брега на реката.

— Ще го изгорим.

Мъжете престанаха да спорят, чули гласа му.

Робърт ги изгледа. Гласът му стана по-силен:

— Ще изгорим града и ще отидем сред хълмовете, където англичаните не могат да ни последват. Ще потърсим лорд-стюарда, ако е оцелял в битката.

— Да бягаме? — Едуард поклати глава.

Робърт срещна погледа на брат си.

— Не можем да победим англичаните на бойното поле. Още не. Единственото, което можем да направим, е да не им оставим нищо за храна, нито база, в която да се приютят. Колкото по-дълги станат снабдителните им линии, толкова по-трудно ще им бъде да се изхранват.

Джон от Атъл кимна.

— Ще кажа на хората си. Ще започнем веднага да организираме напускането на града.

Без да каже дума, Робърт върна меча на Александър и тръгна с Атъл.

Когато другите се отдалечиха под проливния дъжд, Александър и Кристофър изостанаха. Продължавайки да ги наблюдава как се отдалечават, рицарят прибра меча си в ножницата, а после извади една кесия от торбата, която висеше на колана му, и я подаде на братовчед си.

— Постарай се момчето да получи това. Не ще да е отишло далеч.

Кристофър поклати ядосан глава.

— Как можеш да мислиш за това след току-що чутото? — Направи крачка напред с намерение да се отдалечи, но Александър го хвана за ръката. Кристофър гневно го изгледа.

— Не исках да участвам в тази работа. Знаеш го. Не трябваше да го правим. — Снижи глас, когато Александър стисна предупредително ръката му: — Робърт ми спаси живота, а ние го предадохме!

— Предадохме го не ние, а Катрин. Ние само му отворихме очите да види каква е. Само колко лесно беше да бъде накарана да легне със следващия млад жребец, на който хвърли око! На младежа не му трябваше много време да легне с нея, нали? Робърт нямаше да се вслуша в гласа на разума. Катрин беше още една нишка, която трябваше да бъде прерязана, ако той ще става крал. Когато това стане, ще ми бъдеш благодарен. Не забравяй, братовчеде, че ние ще загубим не по-малко от Робърт, ако той не успее да получи трона. Трябва да направим всичко, за да може това да стане. — Александър пъхна кесията с монетите в ръката на Кристофър. — Иди кажи на момчето, че ще го компенсираме за това, което направи. Аз държа на обещанията си.

Дълго преди да стигнат града, усетиха острата миризма на дима, донесена от топлия вятър. Хоризонтът, към който се движеше внушителна колона конници, беше оцветен в мръсносиво. Чувстваха нарастваща тежест не само в краката и ръцете, но и в сърцата, давайки си сметка, че краят на пътуването едва ли щеше да им предложи храна и условия за почивка. Провизиите, докарани с кораб в Лийт, бяха на привършване, а те бяха навлезли дълбоко в територията на противника. Голите поля наоколо бяха осеяни с магарешки бодли и трънлив прещип, а сухият вятър запращаше пясък в очите им.