Робин Янг - Бунт

Хъмфри де Бун, с обляно от пот лице под шлема препускаше посред свитата на баща си надолу по по-ниските хълмове, където шотландците бягаха към потока. Знаеше, че битката е спечелена. Сега задачата им беше да ликвидират всеки мъж на това бойно поле. Хъмфри вече беше използвал копието си и сега държеше в ръка широкия си меч. Замахна с всичка сила към врата на един мъж, който бягаше пред него. Усети за миг съпротива при удара, но тя изчезна. Шотландецът изостана и се строполи с отрязана глава. Бащата на Хъмфри беше малко по-напред и преследваше група копиеносци, които се опитваха да се доберат до потока. Графът ги следваше упорито, размахвайки копието си. Изведнъж конят се строполи под него.

Хъмфри извика, видял баща си да пада. Бойният кон, който беше станал по-тежък от бронята на гърба му, седлото и самия Херефорд в броня от главата до петите, полетя напред в едно блато. Хъмфри извика на хората си да го следват и пришпори коня към баща си, който беше изпуснал копието си и се опитваше да накара животното да излезе от гъстата кал. Конят цвилеше и въртеше глава, но от движението затъваше още по-дълбоко.

Трима от шотландските копиеносци, които графът беше преследвал, сега се обърнаха срещу него. По-леки и по-подвижни, без тежки брони, те бяха затънали само до коленете в калта. Хъмфри нададе предупредителен вик, който отекна отчаяно в шлема му, когато двама от копиеносците се нахвърлиха върху баща му.

Графът успя да отбие едно от копията с щита си, но другото се заби в него отстрани под ребрата. От силата на удара връзките на ризницата му се скъсаха и потънаха заедно с подплатата в тялото му. Раната не беше смъртоносна, защото бронята намали силата на удара и само върхът на копието проникна в плътта, но при сблъсъка конят потъна почти до шия и графът загуби равновесие. Когато Херефорд се катурна на една страна, под тежестта му копието потъна по-дълбоко между ребрата, пронизвайки белия му дроб.

Хъмфри изрева, като видя как баща му се сгърчи и се смъкна от седлото на потъващия кон. Шотландецът пусна копието и последва с върховни усилия другарите си към водите на потока. Спря рязко коня, смъкна се тежко от седлото и нагази в калта, без да обръща внимание на виковете на хората си. Започна бързо да затъва. Сивата каша запълзя нагоре по бедрата му. Баща му беше на няколко метра пред него, погълнат наполовина от тинята, с лице към нея и с копието, което продължаваше да стърчи между ребрата му. Хъмфри се задъха от усилието, докато се мъчеше да си пробие път през калта. Изведнъж земята под него сякаш се продъни и той затъна до гърдите. Баща му се намираше само на около два метра от него, но сега лицето му беше изцяло потопено във водата и отвън се подаваха само тилът и гърбът му. Калта бързо го всмукваше. Хъмфри усети, че самият той потъва. Обзе го паника и опита да се измъкне. Усети нечии ръце да го подхващат отзад. Продължи да крещи и да се съпротивлява, виждайки как баща му потъна напълно. Парче синя коприна с бели райета остана още няколко мига на повърхността, след което и то изчезна в калта.

Колелата на каруцата разплискваха локвите из прогизналата от вода земя, воловете вървяха, навели рогатите си глави под поройния дъжд, а копитата им затъваха в червената глина. Робърт ги наблюдаваше как се приближават, топлият дъжд се стичаше по лицето му, но той не сваляше очи от дървения материал за новата ограда на Еър, с който бяха натоварени каруците.

— Днес трябва да пристигнат още четири, сър. Останалите ще бъдат тук до края на седмицата.

Робърт погледна мъжа, приведен под дъжда до него. Местен дърводелец, когото беше назначил за главен майстор на строителните работи.

— Искам утре да започне работата по казармата — каза той, сочейки към дървените постройки, издигащи се зад него на бреговете на реката, която течеше бавно през северната част на града към морето. Бяха построени за хората на Хенри Пърси, но при освобождаването на Еър Робърт ги беше взел за себе си. — Когато това приключи, ще се заемеш с отбранителните съоръжения на града.

Майсторът кимна, вдигна ръка към мъжете, които караха каруцата, и се запъти през жвакащата кал на двора, за да им даде указания.

Робърт се загледа през леещия се над реката дъжд към отсрещния бряг, където пасеше добитък. Във влажния въздух го лъхна острата миризма на тор и урина от близката работилница за щавене на кожи, която преобладаваше над мириса на море и горящи дърва. Над много от построените от дървени колове и глина градски къщи се виеше дим. Отвъд казармата се виждаха покривите им, покрити с тръстика и зановец. След прогонването на хората на Пърси животът в Еър бавно се нормализираше и обстановката не изглеждаше така безнадеждна. Новата защитна ограда щеше да срещне одобрението на всички, защото бъдещето на кралството оставаше неясно и все още не се знаеше как Уилям Уолъс и армията му се бяха справили с англичаните.