Робин Янг - Бунт

Няколко души заговориха едновременно в отговор.

Най-силен беше гласът на Джеймс Стюарт.

— Никой не отрича това, Ваше преосвещенство, но обстоятелствата се промениха и аз смятам, че трябва да погледнем в друга посока.

Джон от Атъл и Александър Ситън побързаха да изразят съгласието си.

Застанал до облечените си в черно рицари, граф Малкълм от Ленъкс прибави и своето мнение:

— След смъртта на Александър имахме шестима настойници. Подобно разпределяне на властта със сигурност ще е по-разумно, отколкото едноличната власт.

— Нали Съветът на дванадесетте беше тъкмо такова разпределяне на властта? — подхвърли Гилбърт де ла Хей. — В крайна сметка ползата ни от това не беше голяма.

Нийл Камбъл, който като Хей беше твърд съюзник на Уолъс, решително го подкрепи.

Робърт погледна Уилям Уолъс, застанал сред разгорещената тълпа. Голите му до раменете мускулести ръце бяха нашарени от белези от рани, получени при Фолкърк. Един белег, може би от кос удар от меч, минаваше като назъбена червена линия през лицето му от веждата до горната устна. Робърт си каза, че младият мъж изглеждаше уморен не толкова телом, колкото духом.

— Сега не е време за смяна на водача — изрева Грей, друг от командирите на Уолъс. — Трябва да обединим силите си, а не да ги разединяваме. Англичаните ще се върнат, за да довършат това, което започнаха. Трябва да сме готови за тях.

— Предлагам да изпратим делегация с прошение до папската курия, в което да поискаме Рим да ни подкрепи — обади се Гартнет от Мар. — Делегацията трябва да покаже, че все още имаме контрол над кралството и че стоим единни срещу тиранията на крал Едуард. Лорд-стюардът е прав. Нека изберем още хора, които да застанат до сър Уилям. — Той посочи към Джеймс и Уишарт. — Може би лорд-стюарда и вас, Ваше преосвещенство? Вие имате най-голям опит от всички тук. Негово светейшество ще се вслуша в разумните ви слова.

Джеймс вдигна глава, когато се чуха одобрителни гласове.

— Лично аз мисля, че е време за нова кръв. — Той погледна към Робърт, но преди да успее да каже нещо, обади се един навъсен мъж с отсечена почти до рамото дясна ръка:

— Сър Уилям пожертва всичко, за да ни води в тази война! Той загуби братовчед си и много скъпи нему хора при Фолкърк. Защо? Защото благородниците избягаха от бойното поле и ни оставиха да умрем! Тези хора не могат да говорят от наше име!

От повечето мъже в периферията на тълпата, всичките войници, се понесе заплашителен ропот.

— Вие загубихте тази война, не ние! — продължи гневно намръщеният човек, окуражен от реакцията. — Сега искате да ни накажете заради собственото си малодушие, така ли?

Джеймс Стюарт се извърна към него.

— Достатъчно! Всички загубихме роднини и другари — каза стюардът, още измъчван от загубата на брат си. — Никой тук не може да претендира, че страда повече от другите.

Вниманието на тълпата се насочи към Уилям Уолъс. Тези по краищата проточиха вратове, за да го видят.

— По-голямата част от армията ни беше унищожена. Ако утре започне война, не можем да се изправим срещу англичаните. Трябва да възстановим силите си. — Сините очи на Уолъс ги огледаха. Спряха се на Робърт. — Сър Гартнет е прав. Време е да потърсим помощта на други, ако искаме борбата да продължи. Аз ще се откажа от поста пазител на Шотландия и ще отида във Франция. Не трябва да позволяваме на крал Филип да забрави за съюза ни, а и ще се договоря с Англия. От Париж ще отида в Рим и ще помоля лично папата. — Той се обърна и тръгна да излиза от кръга, а хората се отдръпнаха да му сторят път. За момент настъпи тишина, а после изведнъж заговориха едновременно много гласове. Някои замолиха Уолъс да премисли, други се опитваха да надвикат останалите.

В настаналата суматоха Робърт си проби път през развълнуваната тълпа. Уолъс вървеше напред и се отдалечаваше между дърветата. През последните няколко дни, откакто беше пристигнал в Селкъркската гора, Робърт беше разговарял няколко пъти насаме с Джеймс Стюарт по въпроса за настойничеството. Знаеше, че с предложението си Уолъс да се оттегли от поста лорд-стюардът подготвя почвата за неговата поява. Искаше да прояви великодушие.

— Сър Уилям!

Уолъс се огледа, но продължи да върви.

Робърт тръгна редом с него, сухите листа шумоляха под краката му.

— С теб не сме се срещали очи в очи, но аз не мога да отрека това, което постигнахте през изминалата година. Създадохте армия от предани овчари и фермери. Обучихте ги да се бият, сложихте копия в ръцете им и огън в кръвта им. Те с готовност ви последваха в битката. Стърлинг беше една невероятна победа.