Робин Янг - Бунт

Когато лорд-стюардът свърши, Робърт забеляза как тълпата се размърда. Някои кимаха замислени или в знак на съгласие, други се навеждаха към съседите си, за да им кажат нещо на ухото, трети поклатиха глави. Беше невъзможно да се каже какво щеше да реши гласуването.

Уишарт застана в средата. Месестото му лице беше мрачно, но решително. Може би се беше борил Уолъс да остане на поста, но след като вече нямаше такава надежда, очевидно смяташе да участва не по-малко енергично от лорд-стюарда в избирането на нов пазител, макар още да не беше изразил предпочитанията си.

— Чухме изказвания за и против кандидатурата на сър Робърт. Предлагам да се съберем отново след час, за да направим нашия…

Между дърветата се чуха викове и подрънкване на юзди. Епископ Уишарт се обърна намръщен заради прекъсването. Другите също извърнаха глави. Робърт също се обърна и видя да се приближават група конници. Конете бяха изпръскани с кал, а ноздрите им се бяха разширили от бързото препускане. Погледът на Робърт се спря на слаб, млад мъж с провиснала черна коса и остри черти на лицето, който яздеше начело на групата. Беше Джон Комън, син на лорда на Баденох. С него имаше трийсетина мъже с различни гербове на туниките и щитовете. Много от тях бяха украсени с три бели пшенични класа на червен фон, а други — с белия лъв на Галоуей. Робърт забеляза сред тях Дънегол Макдуъл. Като видя враговете си, безпокойството му се засили. Забеляза, че изражението на лорд-стюарда също стана загрижено.

Джон Комън слезе от плувналия в пот жребец и започна да си пробива път през тълпата, следван от рицарите си. Когато стигна центъра, хвърли изпълнен с презрение и омраза поглед на Робърт, а след това се обърна към Уишарт и Джеймс:

— Взето ли е решение? — попита с надменен глас той, надвиквайки разшумялата се тълпа.

Уишарт повдигна изненадан едната си вежда.

— Научихме преди седмица за това събрание — продължи Джон, забелязал изражението на епископа. — Баща ми е зает с укрепването на крепостите на север и изпрати мен вместо него. Вчера срещнах един от патрулите ви, от когото разбрах за отказа на сър Уилям да продължи да е пазител и че ще се избира негов заместник. Аз и хората ми яздихме цяла нощ, за да пристигнем тук.

Джеймс изгледа сърдития млад мъж.

— За поста е предложен сър Робърт Брус.

— Избран ли е? — попита Комън.

— Не — отвърна Уишарт, преди стюардът да отговори. — Още не.

— Тогава и аз искам да се кандидатирам. — Джон Комън се обърна и повиши глас, за да надвика гневните протестни викове на хората на Робърт. — Имам право да бъда изслушан.

— Сър Робърт е граф — извика Александър Ситън, — а ти си рицар. Тук рангът трябва да оказва влияние.

Джон Комън се обърна към него:

— Аз също съм син и наследник на един от най-могъщите благородници в кралството и племенник на краля. — Той изгледа събралите се мъже. — Някой ще отрече ли това? — Когато никой не отговори, Джон Комън присви доволен черните си очи. — Ако баща ми знаеше колко важно ще е това събрание, щеше сам да дойде, но аз ще се кандидатирам за поста вместо него.

— Подкрепям предложението!

Грубият глас беше на огромен, широкоплещест мъж с побеляла коса, който излезе напред от групата на Комън. Беше възрастният граф Стратърн, известен с буйния си характер. Привърженик на Уилям Уолъс, той беше участвал в нападението на Нортъмбърланд предишната година. Женен за сестрата на графа на Бъчан, оглавяващ Черните Комъни, той беше влиятелна фигура сред елита на предишното кралство.

Робърт погледна Джеймс Стюарт и по безсилието, изписано на лицето му, разбра, че ще трябва да позволят на Комън да посочи доводите си не само защото беше подкрепен от човек с репутацията на Стратърн.

— В такъв случай ще трябва да заявиш официално кандидатурата си, сър Джон — каза накрая лорд-стюардът. — Защото не можем повече да продължаваме дебатите. Мога да те уверя, че докато се мотаем, крал Едуард със сигурност планира следващия си поход.

Джон Комън изгледа сърдито стюарда заради настояването му да бърза, но се обърна към събранието:

— Много добре — отвърна той, замълча за миг, така че да събере мислите си, и започна да говори.

За изненада на Робърт, който смяташе младия човек за бледа сянка на влиятелния си баща, той умееше да се изразява ясно.

Джон изтъкна положението на баща си като мирови съдия на Галоуей и като един от шестимата регенти, избрани след смъртта на крал Александър. Посочи също, че фамилията му отдавна е една от най-влиятелните в кралството, както и тяхната безрезервна подкрепа за чичо му — крал Джон Балиол. Това беше една умна реч, която предизвика интереса на много от мъжете на поляната не само защото декларираната в нея подкрепа за Балиол нарочно беше пропусната в доводите на Джеймс Стюарт в подкрепа на Робърт.