Робин Янг - Бунт

В края на краищата и преди войнствения му братовчед бе нарушавал споразумения.

През това време, докато се събираха запаси и свикваха мъже за войската, английските духовници енергично разпалваха пламъците на омразата. Из градовете и селата на Англия името на Уилям Уолъс се споменаваше с ненавист от хората, разгневени от разказите за този свиреп великан от Севера, който изнасилвал монахини и измъчвал за удоволствие свещеници. Разказваше се много за набезите му в Нортъмбърланд и за това как кръвожадните шотландци затворили двеста момчета в едно училище в Хексхам и го подпалили. Докато наблюдавал как децата горят, Уолъс се смеел. Наричаха го страхливец, разбойник, кучи син и убиец. В Лондон под одобрителните викове на тълпата беше изгорено чучелото му, облечено в къса туника на планинец.

След призивите за повинност из графствата крал Едуард премести седалището на правителството си в Йорк. Там зачака, мълчалив и с каменно лице. Враждебността на бароните от проточилата се война в Гаскония беше забравена след поражението на войската на Варен и Кресингам. Хората на Англия бяха обединени от твърдото намерение да унищожат Уолъс и селската му армия и да отмъстят за смъртта на приятели и роднини, загинали по поляните край Стърлингския мост. Бунтовете и бунтовниците идваха и си отиваха. Английската войска не за пръв път търпеше поражение в битка, но самите мащаби на този разгром изумяваха дори ветераните. Бяха загинали не само хиляди пехотинци и стрелци с лъкове, но и стотици рицари. Не бяха поискани откупи, не бяха предлагани пленници за размяна. Благородниците, рядко застигани от анонимна смърт в битка, изведнъж бяха изправени пред перспективата да загинат като обикновени войници. Това силно ги разгневи.

За Едуард загубата беше особено болезнена. Завоюването на Шотландия беше най-бързата и най-лесната от всичките войни, които беше водил. Той се радваше на успехите си. Взе Камъка на съдбата, принуди насила шотландците да го признаят за сюзерен, прати в затвора шотландските големци и свали от трона Балиол. Обаче Уилям Уолъс, на когото беше гледал като на незначителен простак, се изправи изведнъж пред него като призрак, вещаещ перспективата за една нова Гаскония, един друг продължителен конфликт, който щеше още повече да ядоса бароните и да ги настрои против. Сега те бяха с него и Кръглата маса беше отново обединена под неговото ръководство, Рицарите на Дракона жадуваха кръв, но дали щяха да бъдат такива след пет месеца или година? Едуард не искаше да проверява какво ще стане. Беше решил веднъж завинаги да приключи с Уолъс и тези, които се бяха присъединили към него.

В началото на юни рицарите се събраха заедно с лордовете си под стените на замъците, заобиколени от оръженосци, знаменосци и каруци, натоварени с шатри и екипировка. В градовете и селата на северните графства мъжете целуваха жените си за сбогом, преди да се присъединят към групите войници, събрали се на пазарните площади. Раздадени бяха бели ленти с червения кръст на свети Джордж и мъжете ги връзваха гордо на ръкавите си. Изнервени и развълнувани — някои от тях никога не бяха воювали, — те оправяха туниките си и ремъците на шлемовете под раздавани на висок глас заповеди от висши служители и шерифи. Поемайки по прашните пътища, потни и измъчвани от жаркото слънце, тези групи се отправяха на север, за да се съединят с армията на уелските пехотинци, събрали се на границата.

От юг покрай източното крайбрежие на Англия отплаваха кораби, натоварени с продоволствие за войската, размахвайки гребла в настъпилото пълно безветрие. Далеч над Северно море се бяха струпали дъждовни облаци, пулсиращи от светкавици. Моряците гледаха с тревога тъмнеещото пред тях небе и продължаваха да гребат в задуха на деня.

Измъчени от глад и умора, навели глави, но решителни, те се влачеха през полето, усещайки при всяка стъпка пулсираща болка в краката. Съмваше се и с настъпването на зората небето на изток бледнееше в деня на празника на света Мария Магдалена. Мъжете от английската войска вече чувстваха из въздуха как става все по-топло. Очертаваше се още един душен ден.

Хъмфри де Бун яздеше сред свитата на баща си, графа на Херефорд и Есекс, лорд-констейбъла на Англия 9 9 Управител на кралския двор. — Бел.прев. . На бледата светлина той различи лицата на рицарите на баща му, а зад тях и тези на другарите си: младия Томас, граф на Ланкастър след смъртта на брата на краля; Еймър де Валънс, който също беше загубил баща си във френската война, но нямаше да наследи графството на Пембрук, докато беше жива майка му; Робърт Клифорд; Хенри Пърси; Ралф де Монтърмър; Гай де Бочам. Всички бяха брадясали и със силно зачервени от слънцето лица, но въпреки очевидното изтощение тази сутрин те изразяваха мрачна решителност, каквато Хъмфри не беше виждал от седмици. Това го обнадежди. Тъкмо тогава бледото небе се озари от утринната светлина, която разкри унил пейзаж. Димът продължаваше да се стеле над почернелите нивя, в които реколтата беше напълно изгорена.