Робин Янг - Бунт

Робърт кимна.

Черните очи на Джеймс се вторачиха напрегнато в Робърт.

— Като се вглеждам в бъдещето, Робърт, виждам теб като човека, който може да запълни празнината, оставена от Балиол. Ти имаш кръвното право, а според мен и нужните добродетели.

След тези тържествени думи Робърт почувства, че го обзема облекчение. Въпреки онова, което беше свършил през последните месеци за осъществяване на амбицията си, той не можеше да заглуши гласовете на съмнението. Те продължаваха да звучат с резкия тон на баща му, който му казваше, че за него, един предател, е невъзможно да получи трона, че народът на Шотландия няма да го приеме и че най-вече той няма нито куража, нито волята да се изправи срещу крал Едуард. Щом като един толкова мъдър и опитен човек като Джеймс, чийто род бе служил на редица шотландски крале с престижния пост на лорд-стюард, вярваше в него, тогава това със сигурност беше възможно. Сред шума на падащата вода и сенките на дърветата, ограждащи ги от всички страни, почти чу гласа на дядо си да му казва, че това е възможно.

Робърт каза на стюарда за решението, което беше взел в Ървин.

— Знам, че ми предстои дълъг път — завърши той. — Камъкът на съдбата се държи в Уестминстър и не знам как да спечеля доверието на хората. — Той се поколеба. — А сега, когато Уолъс ще бъде посочен за пазител, опасявам се, че малките победи, които успях да извоювам на запад, няма кой знае колко да ми помогнат. Не мога да застана до Уолъс и да очаквам хората в кралството да ме уважават като него, независимо колко основателни са претенциите ми за трона.

Джеймс кимна, но вместо да се обезкуражи от голямото предизвикателство, той каза:

— Съгласен съм, че няма да е лесно. Не мога да видя пътя отпред, но имам идея как можем да започнем. На утрешния съвет можеш да направиш нещо, което ще накара всички присъстващи да забележат теб и верността ти към кралството.

Над поляната изгряващото слънце позлати върховете на ограждащите я борове. Паяжините украсяваха клоните като нанизи от малки перли. Долу мъжете се събираха и гласовете им заглушаваха птичия хор. По средата на поляната имаше каруца с няколко дървени стъпала отзад. На тази импровизирана платформа епископът на Глазгоу разговаряше с Джеймс Стюарт.

Робърт се отправи към каруцата, провирайки се през тълпата, която вече беше изпълнила поляната до краен предел, тъй като всички мъже в лагера искаха да станат свидетели на тази церемония, паметно събитие за техния водач и за борбата им. Настроението беше приповдигнато, войниците явно се вълнуваха от предстоящото избиране на Уолъс. Двамата Ситън вървяха отпред заедно с Уолтър и петима рицари от Карик и разчистваха, доколкото могат, пътя. Кристофър вървеше с ръка близо до дръжката на меча. Александър беше мълчалив заради поохладнелите отношения между него и Робърт след разговора за Катрин. От двете страни на Робърт бяха Джон и Гартнет, а плътно зад тях вървеше Едуард. Когато Робърт приближи каруцата заедно със свитата си, без да обръща внимание на враждебните погледи, които предизвикваше присъствието му, той улови погледна на Джеймс Стюарт. Лорд-стюардът му кимна. Робърт зае място в предните редици на мъжете, усетил как напрежението в него се засилва при мисълта за онова, което предстоеше.

Уилям Уолъс беше наблизо заедно с командирите си — Адам, Грей, грубоват мъж с множество белези от рани, и няколко видни лордове. Сред тях бяха Гилбърт де ла Хей, лордът на Ерол, грамаден като каледонски бор, с провиснала руса коса и червендалесто добродушно лице, и Нийл Камбъл от Лох О, който се беше присъединил към Уолъс след освобождаването на Дънди. По-близо до Робърт беше братът на лорд-стюарда — Джон, застанал до жената на Джеймс, Еджидия де Бърг, сестра на графа на Ълстър, за която стюардът се беше оженил преди избухването на войната. Въпреки факта, че брат й беше най-довереният командир на крал Едуард в Ирландия, по време на конфликта Еджидия беше предпочела да остане с Джеймс и беше бременна с първото им дете. От другите събрали се мъже Робърт познаваше само няколко по име и разчиташе на графа на Атъл да запълва празнината в познанията му, докато чакаше да започне съветът.

До Джон Стюарт стоеше Малкълм Ленъкс, млад мъж с поразително красиво лице и лъскава, черна коса, вързана на опашка със сребърен ширит. Беше заобиколен от мъже на неговата възраст, всички облечени като него в черни туники и трика. Робърт беше виждал Малкълм заедно с баща му, графа на Ленъкс, на няколко събрания по време на изслушването за избиране на крал на Шотландия, но никога не беше разговарял с него. Малкълм, който неотдавна беше наследил баща си, беше един от командирите на войската, нападнала Карлайл в навечерието на войната. Той огледа внимателно Робърт, преди да отмести погледа си.