Робин Янг - Бунт

Клони, подпрени на дърветата, или платнища, опънати между стволовете, образуваха навеси, а под тях върху мъхестата земя бяха постлани одеяла. На тях почиваха хора, някои от които бяха ранени. Робърт видя свещеник, навел обръснатата си на темето глава, да коленичи до мъж, чийто крак, отрязан под коляното, бе увит с изцапана с кръв кърпа. Докато следваха ескорта покрай широка река, където жени перяха дрехи и деца играеха по чакълестия бряг, Робърт забеляза два големи кръга от хора с дълги, вдигнати нагоре копия. Те като че ли упражняваха някаква маневра. По дадена команда първите редици заставаха на колене с насочени напред пики. По-нататък следваше обширна поляна, пълна с шатри.

Заобиколиха копиеносците и навлязоха в поляната. На местата където бяха отсечени дървета, за да има повече място, се виждаха дънери на дъбове и елши. По средата на поляната гореше голям огън, около който бяха издигнати двадесетина шатри, а до тях имаше каруци, натоварени догоре с провизии. В една от тях се виждаха да лъщят най-различни сребърни чинии, свещници, кожи и сандъци — може би плячка от набезите на Уолъс в Северна Англия. Колкото и да се държеше настрана от бунтовниците, Робърт беше чул слуховете за разбойническите им подвизи, които се носеха из цялото кралство.

След битката при Стърлинг хората навсякъде говореха с възторг за героя, повел една селска армия към победа срещу английски рицари, отървал ги от омразния ковчежник Кресингам и преследвал могъщия граф на Съри през целия път до границата. Към овчарите, търговците на добитък и ловците, от които беше съставена бандата на Уолъс, скоро се присъединиха много свободни хора — граждани, рицари, оръженосци и дори лордове. След смъртта на Андрю Мъри, починал скоро след сражението, Уолъс стана едноличен водач на бунта и докато хората му бяха все още опиянени от пролятата кръв при Стърлинг, безстрашният млад шотландец навлезе с армията си в Англия.

В началото на есента преминаха границата и навлязоха в Нортъмбърланд, хвърляйки в ужас хората на север. Оставяха съсипана реколта, изклан добитък, избити мъже и жени. Някои казваха, че насилието стигало до такива крайности, че Уолъс и командирите му били принудени да обесят някои от собствените си хора за прекалени изстъпления, които не можели да минат ненаказани. Каквато и да беше истината, хората от Нортъмбърланд бягаха на юг с хиляди, изоставяйки домове и църкви, училища и пасбища, които горяха на хоризонта. Едва по средата на зимата, когато падна сняг, мародерите прекосиха обратно река Туийд. През това време Уолъс вече се беше сдобил с ново име: Уилям Завоевателя.

Когато Робърт слезе от коня на поляната, забеляза бунтовническия водач до каруцата с плячката. Уолъс се извисяваше с глава и рамене над хората около него, които, ако се съди по облеклото, бяха благородници. С простата си вълнена туника, която носеше върху ризницата, той като че ли изглеждаше не на място сред техните фини плащове, украсените ножници на мечовете и лъскавите им брони. Групата разговаряше оживено, но когато един от стрелците отиде при Уолъс, погледите на хората се насочиха към Робърт. Уолъс продължително го изгледа със студено изражение на лицето, след това кимна на стрелеца и се обърна към един плешив мъж, в когото Робърт разпозна братовчед му Адам. Обзе го гняв, когато Уолъс се отдалечи, без изобщо да го поздрави, но в този миг от тълпата се показа позната фигура.

Джеймс Стюарт се приближи към него.

— Сър Робърт!

Робърт поздрави разсеяно лорд-стюарда, като продължаваше да не сваля очи от Уолъс.

Когато хората на Робърт започнаха да слизат от конете, Джеймс му даде знак да се отдалечат, за да не могат да бъдат чути.

— Опасявам се, че се разделихме при Ървин в недотам добри отношения. Надявам се знаеш, че никога не бих се съгласил с предложението на Хенри Пърси да вземе дъщеря ти за заложница.

Робърт разбра по изражението на лорд-стюарда, че казва истината.

— И аз от своя страна съжалявам за начина, по който се развиха нещата.

— Това е минало. Радвам се, че дойде, Робърт. — Джеймс понечи да каже още нещо, когато бяха прекъснати от един едър мъж. Беше епископът на Глазгоу.

— Сър Робърт! — поздрави го сдържано Уишарт.

— Чух, че сте били в затвора, Ваше преосвещенство — каза Робърт, изненадан и стреснат от появата му.

— Бях за известно време, но се помолих на архиепископ Уинчилси да ме освободи и, слава на Бога, той го стори. Съмнявам се, че щях да имам този късмет, ако Едуард не отсъстваше, но кралят беше във Фландрия и в двора цареше безредие. Според архиепископа на Кентърбъри изпращането ми в затвора беше нарушение на свободите на църквата.