Робин Янг - Бунт

— А лорд Дъглас?

Лорд-стюардът и епископът се спогледаха.

— Лорд Дъглас беше под арест в Тауър — каза Уишарт. — Преди да напусна Лондон, чух, че умрял там. След това този слух се оказа верен. Земите му са дадени на Робърт Клифорд.

Робърт се замисли за лейди Дъглас и храбрия им малък син Джеймс.

— Още един паднал Божи воин — продължи мрачно Уишарт. — Но въпреки загубата ни бунтът продължава. Чухме за успехите ви на запад — за освобождаването на Еър и Ървин.

Това прозвуча като похвала, макар че беше трудно да се каже от резкия тон на епископа.

— Беше малка победа в сравнение с постиженията на Уолъс — каза Робърт.

— Да, наистина — съгласи се Уишарт, — мастър Уолъс е причината да се съберем тук. Той напълно заслужава званието, което ще му бъде дадено утре.

— Звание? — попита учуден Робърт и погледна към Джеймс.

— Избирането му за пазител на Шотландия — отвърна епископът.

Робърт го погледна изненадан.

— Докато тронът бъде зает отново — обади се Джеймс.

— Шотландия се нуждае повече от защитник, отколкото от крал — отвърна Уишарт, поглеждайки многозначително Джеймс. — Утре Уилям Уолъс ще бъде обявен за пазител на кралството и с Божията помощ ще ни поведе към победа. Известно е, че крал Едуард събира огромна армия. Скоро за всички нас ще настъпи Денят на Страшния съд.

След потвърждението на слуховете за наближаващата война мислите на Робърт се насочиха към въпроса какво ще означава избирането на Уолъс за намеренията му. Преди да реши каквото и да било, появи се брат му.

— Имаме компания — каза троснато Едуард и кимна към дърветата.

Робърт се обърна и видя в поляната да навлиза друга група. Веднага позна двамата мъже отпред. Единият беше в средата на петдесетте с твърда, прошарена коса, а другият беше по-близо до неговата възраст. И двамата имаха слаби, бледи лица и бяха облечени в черно, а червените им щитове бяха украсени с по три бели житни класа. Робърт се вгледа в тях и дългогодишната омраза се изписа на лицето му.

— Казаха ми, че Червеният Комън и синът му били пленени при Дънбар — рече тихо той.

— Крал Едуард ги освободи с условието, че ще помогнат за потушаване на бунта — отвърна Уишарт. — При Стърлинг бяха с войската на Джон де Варен, но след победата на Уолъс напуснали компанията на графа по време на бягството му към границата и преминаха на наша страна.

— Уолъс доверява ли им се?

— Те се бият за същата кауза — отвърна рязко Уишарт.

Робърт видя как епископът прекоси поляната, за да поздрави новодошлите. Утре Уилям Уолъс щеше да стане най-могъщият човек в кралството. Уишарт беше прав — водачът на бунтовниците се биеше за същото, което искаха и Комъните — връщането на Джон Балиол. Тъкмо то щеше да провали плановете му.

— Нареди на хората да построят лагер — каза той на брат си, без да сваля очи от лорда на Баденох.

Когато Едуард кимна и се отдалечи, лорд-стюардът застана пред Робърт.

— Трябва да поговорим.

Надолу по течението реката минаваше през поредица от скалисти плата, преди да се излее в дълбоко, гладко езеро.

Робърт и лорд-стюардът застанаха върху една скала, надвиснала над него, а шумът на падащата вода заглушаваше разговора им и никой, минаващ по брега, не би го чул. Навсякъде между дърветата около трепкащите огньове се виждаха сенките на хора.

— Исках да говоря с теб още в Ървин — каза стюардът. Беше застанал в края на скалата срещу Робърт с лице, осветено от факлите. — Но събитията ни попречиха. Епископ Уишарт е прав. Постиженията на Уилям Уолъс са много по-големи от това, което е очаквал всеки от нас. Няма съмнение, че той заслужава титлата, с която ще го удостои утрешният съвет.

Робърт не отговори.

— Ала ние трябва да погледнем напред отвъд сегашните победи, когато стабилността на кралството ще може да бъде поддържана без сражения и кръвопролитие. — Джеймс явно подбираше внимателно думите си. — Разбирам ентусиазма на Уишарт, но през последните месеци се вглеждах дълго в бъдещето и тъкмо това ме безпокои повече от сегашните стратегии за войната и почитането на героите. Нашето бъдеще може да бъде осигурено само с крал на трона и наличие на негови наследници. — Той снижи още повече глас и Робърт трябваше да напряга слуха си, за да го чуе сред шума от падащата вода. — Никак не е сигурно, че крал Джон ще се върне някога на трона, колкото и Уилям и хората му да настояват пред Едуард и колкото и битки да спечелят. Като лорд-стюард на това кралство върху мен пада отговорността да предвидя тази възможност. — Той замълча за миг и изгледа Робърт. — Много хора, между които и аз, считаха дядо ти за най-подходящия кандидат. Предполагам, че Едуард също го е разбрал и се е уплашил, че той няма да бъде така отстъпчив като Балиол.