Робин Янг - Бунт

— Но докато търсим подкрепа отвън, трябва да бъдем единни — каза Уишарт, обръщайки се към събранието. — Знаем, че крал Едуард събира голяма армия от стрелци с големи лъкове от Уелс и пехота от Ирландия. Благодарение на усилията на мастър Уилям много от кралските гарнизони бяха прогонени, но Роксбърг и Бъруик остават в английски ръце. Досега тези крепости бяха като острови, изолирани и заобиколени от наши сили, а техните снабдителни линии са заплашени. Ако през тази война кралят успее да пробие обсадата им и да възобнови контрола си над околните райони, той ще има силна база на юг, от която да предприеме нови набези на север. Не можем да му позволим да стори това.

— Нашият план — каза с решителен глас Уолъс — е да опустошим напълно земите покрай границата, през които трябва да минат кралят и хората му. Ще изгорим реколтата и ще напъдим добитъка в Гората 8 8 Има се предвид Селкъркската гора. — Бел.прев. . На мъжете и жените в южните графства ще бъде казано да се придвижат на север с всичките си запаси. Не трябва да оставяме нищо, с което да се хранят англичаните. Колкото по-дълго останат на полето, толкова по-трудно кралят ще снабдява армията си.

— Трябва да бъдем готови, когато дойдат — каза Уишарт. — Трябва да оставим настрана старите вражди и да работим заедно, оглавявани от нашия пазител.

Още мъже закимаха енергично, изразявайки одобрението си за предложенията на Уолъс и призива, отправен от епископа.

В този миг Робърт видя, че Джеймс Стюарт се обърна към него. Усети, че го побиват тръпки, когато стюардът кимна. Преди някой да успее да заговори, той се измъкна от тълпата и се приближи към Уолъс, оставяйки хората си изненадани.

— Ние решихме да изберем този мъж за наш пазител — каза с рязък глас Робърт и посочи Уолъс, — обаче той все още е само син на рицар.

— Осмеляваш се да оспорваш избирането му, така ли? — попита Адам.

Към него се присъединиха и други гневни гласове.

— Напротив — отвърна Робърт. — Предполагам, че един човек с постиженията на Уилям Уолъс, който ще бъде пазителят на Шотландия, трябва да носи титла, подходяща за поста му. — Той се обърна към тълпата. — Аз, сър Робърт Брус, граф на Карик, предлагам Уилям Уолъс да бъде посветен за рицар. — Той се обърна към Уолъс. — Ако се наведе пред мен.

Протестите бяха заглушени от одобрителните възгласи на другарите на Уолъс. Водачът на бунтовниците продължи да не сваля очи от Робърт. Изглеждаше така, сякаш нямаше намерение да се помръдне. Накрая, когато аплодисментите внезапно стихнаха, Уолъс пристъпи, стиснал зъби, към Робърт. В същия момент каза нещо, което чу само Робърт:

— Това не ме прави твой човек.

Но когато изтегли меча си, за да посвети застаналия пред него на коляно Уилям Уолъс за рицар, Робърт беше наясно каква е силата на този жест. Уловил гневния поглед на лорда на Баденох, застанал горе на каруцата, той разбра, че и Комън е наясно с това.

През цялата пролет и през горещите летни дни Англия се готвеше за война. От кралския двор бяха разпратени повиквателни заповеди до мъжете на кралството, като се започне от великите графове и техните свити и се стигне до най-бедния пехотинец, облечен с вълнена туника и въоръжен с ловджийски нож. Извикани бяха стрелци с арбалети, както и стрелци с лъкове от Шърудската гора. Войсковите комисари обикаляха из Северна Англия и графствата на завладяния Уелс, за да подбират мъже за предстоящата война. Заповеди да се явят на служба получиха над двадесет и пет хиляди пехотинци, както и голям контингент стрелци с дълги лъкове от Гуент.

Земеделците изоставиха плуговете, а ковачите — чуковете, и грабваха оръжия. Явиха се привлечени от предлаганите заплати нетърпеливи младежи, стиснали в ръце лъкове и стрели. Хората кърпеха кожени ризници, търкаха от ръждата шлемове, поправяха брони, точеха мечове. С напредването на лятото уелските пешаци поеха в дълги колони към крайбрежието и през планините на Кадър Идрис и Сноудън. Движеха се бавно, но неотстъпно към Карлайл и северната граница. Кралските чиновници обикаляха хамбари, пивоварни и пазарища, за да трупат чували с жито и овес и бурета с вино, бира и овнешко. От Ирландия също пристигаха провизии. Търговските моряци от Петте пристанища бяха заети с подготовката на корабите в Доувър, Рай и Хайт за прехвърлянето на тези запаси и за блокадата, наложена на Ламанша, за да се попречи на всякакви френски кораби да идват на помощ на шотландците. След неуспешна война във Фландрия Едуард беше успял да сключи временно споразумение с крал Филип, но не си правеше никакви илюзии.