Робин Янг - Бунт

От другата страна на покрития с пепел лагерен огън се бяха събрали най-много хора. Най-отпред пред тази група бяха Джон Комън и синът му заедно с графа на Бюкан. Зад главатарите на Червените и на Черните Комъни бяха Комъните на Килбрайд, клон на фамилията, който се беше сражавал за Симон де Монфор в битката при Луис. Около тях имаше много от лишените от земите им хора от Галоуей, всичките бивши васали на Джон Балиол, чиито земи бяха дадени на Хенри Пърси. Сред тях Робърт забеляза едно познато лице. Сети се за името по-късно — Дънегол Макдуъл, капитан на армията на Галоуей и стар враг на баща му. Най-изненадващата фигура от всички беше жена с кестенява коса и строго, гордо лице. Елинор Балиол, съпруга на Червения Комън и сестра на намиращия се в изгнание крал. Високата й фигура се открояваше сред мъжете като символ на голямата подкрепа на присъстващите на събранието, с която все още се ползваше брат й.

Когато Уишарт започна да говори от каруцата, приказките между събралите се мъже стихнаха.

— Благородни лордове, днес сме се събрали пред погледа на Всемогъщия Бог, за да станем свидетели на избирането на един млад мъж, който рискува живота си заради кралството си. Мъж, който с огън и меч отблъсна врага ни и върна свободата ни!

Думите на Уишарт бяха последвани от аплодисменти, които бяха най-силни откъм обкръжението на Уолъс. Когато епископът продължи, младият исполин, изглежда, се почувства неловко от вниманието към него. Стоеше, без да мръдне, сред другарите си с ръце на гърба.

— В продължение на две години нашето кралство е лишено от крал или лидер, който да ни води. Днес тук съдбата ни ще се промени. Днес избираме мастър Уилям Уолъс, героя от Стърлинг, на поста пазител на кралството. Имаме истински късмет, защото Уилям е воин, в когото е повярвал Господ Бог. Воин със сърцето на свети Андрю и милосърдието на свети Кентигърн!

Възторжените викове подплашиха птиците по дърветата.

Робърт премести погледа си от Уишарт на Джеймс Стюарт. Напрежението му се засили, докато се питаше кога стюардът ще даде знак.

— Но въпреки този радостен повод трябва да погледнем към мрачните дни, които предстоят — продължи със сериозен тон той. — Войната не е свършила, а само е спряла. Преди мастър Уилям да заеме мястото си като пазител, каня лорд Джон Комън от Баденох да говори, тъй като носи новини от пленничеството си в Англия.

Робърт насочи вниманието си върху Джон Комън, който излезе от тълпата. Лицето му беше бледо, прошарената коса беше започнала да оредява, но въпреки напредналата си възраст Червеният Комън беше все така внушителен. Мина покрай Уилям Уолъс, изразявайки уважението си с малко сковано кимване на глава, преди да се изкачи по стъпалата върху каруцата, а Уишарт отстъпи назад и застана до Стюарт.

— Въпреки мрачните дни, които предвижда епископът, аз мога да ви донеса поне някаква надежда. Едуард държи нашия крал затворен в лондонския Тауър, но докато бях там, говорих няколко пъти с него. Трябва да знаете, че крал Джон е в добро здраве и е настроен оптимистично за евентуалното си връщане на трона. — Погледът на Комън се спря на стоящия долу Робърт. — Сигурен съм, че всички ще се присъедините към молитвата ми за неговото бързо завръщане на трона на нашето кралство.

Думите му бяха последвани от нови аплодисменти. Уолъс кимаше. Робърт стисна зъби.

— Както много от вас са научили, в Англия има голямо недоволство заради войната във Франция. Когато миналата година Едуард прекоси морето, много от поданиците му отказаха да го последват.

Чуха се одобрителни викове.

Уишарт ги прекъсна.

— За съжаление след това кралят се върна у дома и сключи примирие с противниците си в Англия и с крал Филип. Потресът от триумфа на мастър Уилям при Стърлинг обедини англичаните срещу нас. Не се заблуждавайте — те искат отмъщение за това, което се случи.

Из поляната се понесе вълна от гласове.

Гласът на Джон от Атъл беше най-силен:

— Трябва да изпратим делегация до крал Филип, за да се уверим, че съюзът между Франция и Шотландия още е валиден. Каквото и споразумение да е сключил с Едуард, ние не трябва да бъдем забравени.

Уишарт се опита да отговори, но група мъже изразиха одобрението си с предложението на Атъл.

Уолъс излезе от тълпата и застана пред каруцата. Нямаше нужда да се качва на нея, защото всички можеха да го виждат.

— Това предстои. Когато епископът на Свети Андрю почина миналата есен, епископ Уишарт и аз решихме, че старши свещеникът на Глазгоу, господин Уилям Ламбъртън, един достоен и предан човек, трябва да оглави епархията. След това Ламбъртън беше избран и сега е на път за Рим, за да бъде ръкоположен. По пътя той ще се срещне с крал Филип и ще потвърди съюза ни. Бъдете сигурни, че той ще направи всичко възможно за каузата ни.