Робин Янг - Бунт

Робърт въздъхна с досада.

— Казах ти. Тя не е твоя грижа.

— Имах предвид да поговорим за лагера. За това в какво влизаме. — Александър замълча за момент. — Всъщност, приятелю, тя също е част от този разговор. Ти още не си обявил намеренията си извън хората от нашия кръг, което според мен е разумно, но ще дойде време, когато ще трябва да застанеш пред мъжете на кралството и да предявиш претенцията си. Как очакваш благородниците да я приемат сериозно, когато ти самият си несериозен?

— Мислиш, че не го приемам сериозно? След всичко, което направих през изминалите месеци, след всичко, което вие ми помогнахте да извърша? С тази претенция рискувам живота си и този на семейството си!

— Ще бъде ли Катрин твоя жена? Твоя кралица?

Робърт извърна очи.

— Разбира се, че не.

— Тогава не приемай една слугиня за своя спътница в живота! — Александър отново застана пред Робърт. — Другите не ти го казват, но всички забелязват, че тя се е поставила много по-нависоко, отколкото би трябвало. От прислужница е стигнала до положението на дама и ти й го позволяваш.

Робърт отиде до реката и се загледа в зелените дървета на другия бряг. По пътя за Дъгласдейл Катрин се беше превърнала в средство за развлечение, съд, в който да излива безпокойството и съмненията си. Тогава всяка сутрин се събуждаше, изпълнен с ежедневните си грижи. Всяка нощ освобождаваше в нея събиралото се напрежение. Откакто беше починала Изобел, добре разбираше, че един ден ще трябва да си потърси друга съпруга с положение, която да му роди син. Знаеше го, но продължаваше да не мисли за това, въпреки че въпросът не търпеше отлагане. Казваше си, че няма време, че има по-важни неща, които изискват вниманието му. Това беше вярно, но не беше истинската причина за бездействието му. Всъщност за него Катрин вече не беше само средство за развлечение. Беше се превърнала в едно от малкото постоянни неща в неговия бързо променящ се живот. Рядко го питаше нещо и единственото й желание, когато беше с него, беше да му доставя удоволствие.

— Имам нужда от нея, Александър — каза тихо той. — Точно сега имам нужда от нея.

— Разбирам, че имаш нужда от жена, която да топли леглото ти — отвърна приближилият се зад него Александър. — Разбирам го като всеки друг мъж. Но тук има други неща, за които трябва да се помисли. Не виждаш ли как това не се нрави на граф Гартнет? Или на жената на граф Джон? Лейди Изобел беше тяхна сестра. Направил си нейната слугиня майка на детето й. Робърт, та тя дори носи дрехите й. Те са твои поддръжници. Ние имаме нужда от тях. Понякога се питам дали нежеланието на Гартнет да подкрепи напълно претенцията ти не се дължи отчасти на Катрин.

Робърт тъкмо се канеше да му възрази, когато забеляза някакво раздвижване на другия бряг на реката. От храстите се надигна фигура, облечена цялата в зелено, с готов за стрелба лък. Робърт се хвърли върху Александър и го събори. Двамата се удариха силно в земята, а в същия миг една стрела се заби в дървото зад тях.

Александър се опита да се освободи от Робърт, но изведнъж замря, когато се разнесе силен глас:

— Този изстрел беше предупреждение. Следващият ще бъде фатален, ако не кажете по каква работа сте дошли. — Мъжът се приготви да изстреля друга стрела.

Робърт се изправи на крака. Подаде ръка на Александър, за да помогне на другаря си, но продължи да не изпуска от очи стрелеца.

— Дойдох да се срещна с Уилям Уолъс. Аз съм сър Робърт Брус.

От храстите на другия бряг се показаха още мъже. Всички държаха лъкове и бяха облечени в зелено и кафяво. Отзад се чуха тревожни гласове, когато хората на Робърт, предупредени за опасността, бързо се показаха измежду дърветата. Най-отпред бяха Едуард и Кристофър, следвани плътно от Джон от Атъл. Робърт им викна да спрат, поглеждайки към фигурите на отсрещния бряг, които бяха вдигнали лъковете си.

— Не сме дошли тук с лоши намерения. Уолъс ни очаква.

Мъжът, който ги беше предупредил, бавно свали лъка си.

— Събери хората си — каза след кратка пауза той. — Оттук ние ще ви водим.

Три часа по-късно, когато се стъмни още повече, Робърт и хората му бяха въведени в лагера на бунтовниците. Стрелците, стъпващи безшумно, ги бяха водили уверено сред спускащия се здрач. Минаха покрай още бели ориентири. След като прехвърлиха реката, срещнаха още пет въоръжени патрула. Групите разговаряха шепнешком със стрелците, като не сваляха очи от Робърт и хората му.

Отпред сред дърветата се чуха гласове на много хора, примесени с кучешки лай и цвилене на коне. Въздухът беше изпълнен с дим от горящи дърва. Между дърветата се виждаха насядали около огньовете мъже, които разговаряха помежду си, други ходеха насам-натам, натоварени с някакви задачи. Бяха облечени във всевъзможни дрехи — от наметала и селски обувки с дървени подметки до къси поли до бедрата, каквито носят планинците, и рицарски ризници. Някои прекъсваха работата си, за да наблюдават отряда на Робърт, докато минаваше покрай тях.