Робин Янг - Бунт

— Вземи каквото искаш — каза Уолъс. — Там, където отива, то няма да му трябва.

Мъжът се ухили. Повдигна месестата ръка на Кресингам и започна да реже показалеца. Някои от мъжете го наблюдаваха известно време, а после се приближиха, за да отрежат също парче от трупа, което да показват на приятели и роднини като доказателство, че са повалили тиранина, който беше обрал до шушка кралството им.

Уолъс ги остави да правят каквото искат. Щеше да им позволи да приберат всичката плячка, която намерят, а когато свършеха, щеше отново да ги поведе по-нататък. Все още не всичко беше свършило.

— Събери Грей и другите — каза той на Адам — След час тръгваме.

— Братовчеде?

Уолъс се загледа през пластовете дим оттатък Форт, където се виждаше останалата войска на Варен да се отправя на юг.

— Ще преминем реката, когато настъпи отлив, и ще ги преследваме. Обозът им е още с тях. Ще се снабдим с толкова провизии, колкото успеем да заловим. — Сините му очи се вгледаха в отстъпващата войска. — Те ще отнесат със себе си в Англия ужасите на този ден.

Докато шотландците празнуваха победата си край димящите развалини на моста при Стърлинг, черен облак врани вече кръжаха над очакващия ги долу кървав пир.

През цялата дъждовна и ветровита есен, докато шотландската войска се радваше на победата си над англичаните при Стърлинг, Робърт пътуваше надлъж и нашир из Карик, за да събира мъжете на графството, и укрепваше замъка Търнбери.

Първоначално, въпреки че мразеха англичаните, много хора се страхуваха да го подкрепят, опасявайки се, че могат да станат жертва на репресии от страна на Пърси и Клифорд. Робърт можеше да ги задължи да се явят на служба при него, но тъй като бе убеден, че изнервени и съмняващи се хора няма да му бъдат от голяма полза, взе само онези, които изразиха желание. Повечето от тях бяха амбициозни младежи, рицари без земя, лишени от наследство като втори синове, малцина от тях бяха служили при баща му, а всички искаха да спечелят благоволението му. Гартнет от Мар и Джон от Атъл останаха в Търнбери със съпругите и хората си. С тях и с Едуард и Кристин пълният замък напомни на Робърт за дните, когато зад неговите стени беше цялото му семейство заедно със слугите.

В края на октомври, когато хората бяха заети с работа на полето да събират последните остатъци от реколтата и да колят излишния добитък, той беше посетил Афраиг, за да й предложи да отмени изгнанието й, наложено от баща му. Обаче старицата отказа и предпочете да остане сред пущинака, вместо да се връща в селото.

Постепенно, докато седмиците се нижеха една след друга, в дружината на Робърт постъпиха още хора. Това ставаше трудно и понякога му се налагаше да преглътне гордостта си, но скоро разбра, че за да спечели доверието на хората, се искат време и търпение. Когато васалите му видяха, че смята да остане и да укрепи отбраната им, все повече хора изразиха готовност да го подкрепят. С увеличаването на дружината укрепваше и репутацията му. Установи, че има естествена дарба за дипломация, на която се беше научил от дядо си. Гневен като лъв, когато беше предизвикван, и кротък като агне, когато се наложеше, старият лорд се ползваше със страхопочитанието и възхищението на поданиците си. Сега Робърт разбра, че това е важно качество за един водач. Баща му беше строг господар, който се отнасяше към хората си повече като към слуги, отколкото като към поданици. Решителността на Робърт и готовността му да ги изслушва скоро му спечелиха уважението на васалите. Той разбираше, че това е първата стъпка по пътя към трона.

В Ървин, когато взе решение да предяви претенции да стане крал на Шотландия, Робърт беше разбрал колко трудна и може би дори невъзможна задача стои пред него. На своя страна имаше кръвната връзка и претенцията на дядо си, но това беше всичко. Повечето от хората в кралството му нямаха доверие и много от тях открито го ненавиждаха. Водени от Уолъс, шотландците се сражаваха за връщането на Джон Балиол, а не за избирането на нов крал, а и Камъкът на съдбата се намираше в Уестминстър. Той имаше нужда от много по-голяма подкрепа дори само да обяви решението си. За да я получи, трябваше да се докаже, трябваше да направи това, което правеха Уолъс и другите, и да спечели сърцата на хората, като им върне изгубените земи. Когато есенните бури отстъпиха място на люта зима, реши да се заеме тъкмо с това.