Робин Янг - Бунт

На места из бойното поле продължаваха да се водят по-ожесточени схватки, в които полудели от болка и ужас мъже се посичаха един друг. Един шотландец падна в калта с гърло, пронизано от стрела. Уелският стрелец, който я изпрати, миг по-късно също се строполи с разсечен от секира гръбнак. Потънал в кръв пехотинец, който едва се държеше на крака от изтощение, заби кинжала си в корема на друг мъж. Завъртя го, пъшкайки от усилието, и двамата с жертвата паднаха заедно на колене. Недалеч един английски оръженосец ревеше колкото му глас държи и размахваше като обезумял меча си срещу пристъпващите към него шотландци. Заби щита си в лицето на един и той политна назад, а в това време друг хвана ръката на оръженосеца, която държеше меча, и даде възможност на трети да пристъпи напред и да забие кинжала си между ребрата му.

Английски рицар, един от малцината, които все още бяха на коне, се опита да си пробие път през струпалите се шотландци, като пришпори бойния си кон надолу по дигата по посока на Аби Крейг — единствения път, който водеше извън касапницата, след като мостът беше в пламъци. Хората се разбягаха пред него, някои бяха безжалостно отхвърлени встрани. Когато рицарят се втурна напред, един от командирите на Уолъс се наведе с меч в ръката. Запазвайки самообладание, мъжът се извърна и замахна с меча към един от задните крака на коня, докато той минаваше покрай него. Набраната от животното инерция изби меча от ръката му, но вредата беше нанесена. Конят изцвили и се строполи върху предните си крака, които се счупиха под собствената си тежест. Рицарят излетя от седлото и се претърколи по дигата. Докато се мъчеше да се изправи, върху него връхлетяха трима шотландци. Един нададе победоносен вик, дръпна шлема на рицаря и преряза гърлото му с кинжала си, оставяйки широка червена резка под крещящата му уста.

Чуха се още викове, последвани от плясъци на хвърлящи се или бутани във водите на Форт мъже, и без това задръстени с английски пехотинци и уелски стрелци. Само Бог знае колко от тях изобщо можаха да изплуват над водата. Още по време на битката в нея се бяха хвърлили стотици, притиснати от шотландците. Рицарите потънаха първи, повлечени от броните си. Други, необременени от брони, продължиха да се носят по червената от кръв повърхност. В началото на моста се извисяваха купчини мъртъвци. Някои от труповете вече бяха погълнати от огъня и овъглените им тела се виждаха сред пламъците. Мостът при Стърлинг, ключът към севера, с който англичаните възнамеряваха да проправят пътя към кралството, се беше превърнал в тяхната зла участ.

В онази утрин, след като Уилям Уолъс беше отхвърлил грубо предложението за преговори, авангардът на английската войска беше преминал по моста под командването на Хю Кресингам. Заедно с ковчежника бяха неколкостотин рицари, цяла армия от уелски стрелци с дълги лъкове от Гуинед и голям брой отряди английска пехота, подсилена с ирландски войници. По дигата можеха да яздят само двама конници един до друг, а останалата част от английската армия под командата на Джон де Варен трябваше да чака от другата страна на моста, докато премине авангардът.

Уолъс и Мъри наблюдаваха от върха на Аби Крейг как англичаните се отправят по дългата една миля дига в голяма, бляскава колона, а барабаните им зловещо бият. В подножието на скалата чакаше нищожно малката шотландска кавалерия, всички на леки коне, които не можеха да се сравняват с английските тежки, бойни коне. Обаче шотландците компенсираха липсата на тежка кавалерия с пехотни части, които покриваха с хиляди долните склонове на хълмовете Очил. Повечето бяха въоръжени с дълги пики. Въпреки това англичаните не дадоха признаци на уплаха и продължиха да яздят уверено по твърдата почва на дигата, насочвайки се право срещу спрелите шотландци. Кресингам яздеше по средата на рицарите, приличащ на лъскава топка в блестящата си броня и копринената туника и мантия, а конят му изнемогваше под огромната тежест.

Мостът беше преминат от около седем хиляди и първите им редици вече бяха недалеч от кавалерията му, когато Уолъс даде сигнала. След зова на рога, който отекна над войските му в подножието на скалата и накара англичаните да погледнат към върха, младият бунтовник пришпори коня си надолу по стръмната пътека, която се спускаше от скалата. Като се срещнаха долу с хората си, той и Мъри поведоха малката си конница по дигата право срещу англичаните. В същото време шотландските пешаци се спуснаха от ниските склонове. Връхлетяха с такъв страхотен рев, който се понесе над поляните, че английските коне се стреснаха. Кресингам накара рицарите да посрещнат приближаващата шотландска кавалерия, а уелските стрелци получиха заповед да стрелят по пехотата, която връхлиташе право срещу тях.