Робин Янг - Бунт

Когато жените се отправиха надолу по склона, Катрин заговори непринудено на висок глас на кърмачката, изпълнявайки своята част от плана. Робърт кимна на Александър.

— Ще се срещнем при реката.

Изправи се, мина през хората, насядали в кръг около огньовете, покрай опразнените шатри и през странно смълчания лагер. Зад него техният огън бавно изчезна в мрака. Отпред, в далечината, се виждаха очертания на хълмове, а над тях в мрака звездите светеха като маяци.

Мъжете с мъка вдигнаха каменния блок. Тежкото им дишане изпълни параклиса. Отвъд цветната завеса, която закриваше гробницата на Изповедника, се чуваше как дъждът се стича по високите прозорци. Вътре в Уестминстърското абатство беше хладно. През сводестите арки зад подиума, определен за църковния хор, се процеждаха снопове бледа светлина, проникваща в смълчания параклис, където благородниците спяха под позлатените надгробни плочи в очакване на деня на Страшния съд. На бледата светлина Камъкът на съдбата се белееше като покрит със скреж.

Крал Едуард наблюдаваше как мъжете положиха камъка в дупката, където трябваше да бъде седалката на украсения със сложни орнаменти стол. Близо до него стоеше майсторът художник, който беше изписал стола за коронацията с лика на седнал крал, заобиколен от митични птици и пълзящи цветя. Когато двамата мъже отстъпиха назад, третият взе дървената седалка, която трябваше да покрие камъка, и я намести върху него. Така символично Шотландия оставаше подвластна на Англия.

Едуард нямаше намерение да сяда на този трон. Той беше приготвен за неговия наследник и онези от неговата династия, които щяха да го последват в бъдеще. Години по-рано в Бордо беше накарал да нарисуват една фреска, която изобразяваше крал, заобиколен от рицари, носещи символа на дракона. На рисунката кралят, седнал на каменен трон със златен обръч на главата, държеше в ръце пречупен меч и златен жезъл. Сега този образ почти беше станал реалност. Подобно на Брут и Артур преди него, името му щеше да се помни хиляда години напред. Тронът на Шотландия, короната на Артур, мечът на Изповедника — тези древни символи на суверенитета на Британия бяха изложени на показ в сърцето на кралството му пред гробницата на неговия съименник. Това трябваше да бъде най-великият ден. Той трябваше да отбележи изпълнението на клетвата, която беше положил преди двадесет и три години, когато влезе бос в това абатство по килим от цветя.

Още чуваше биенето на барабаните.

Подобно на сърдечен ритъм, бавно и тържествено, звукът отекваше от сградите на Уестминстърския дворец. Едуард пристъпваше с ритъма на барабаните, босите му крака тъпчеха ухайния килим от алени рози и нежни бели лилии. Цветята, внимателно прочистени от бодли, бяха раздадени тази сутрин на тълпите, струпали се по широкия булевард от двореца до абатството. Жените се кръстеха, докато той минаваше. Мъжете навеждаха глави, а децата биваха вдигани, за да могат в следващите години да разказват на синовете и дъщерите си, че са били там и са видели деня, в който е бил коронясан техният крал.

На фона на безкрайното синьо августовско небе от балюстрадите и арките се вееха знамена, сложени там заради коронацията. Много от поданиците му ставаха свидетели на такова събитие за първи път. Само мъже и жени с прошарени коси си спомняха коронацията на баща му преди повече от половин век.

До Едуард вървеше Елинор, сияеща в роклята си от бяла коприна, отрупана с перли. Бяха се върнали в Англия преди три седмици. Тя беше с него, когато пое кръста и замина на кръстоносен поход, беше с него през всичките месеци в Палестина — месеци, през които се водеше войната срещу сарацините, когато му се роди дъщеря и беше направен опит да бъде убит от мамелюкския султан Байбарс. Беше с него и когато пристигнаха пратеници от Англия, за да му кажат, че баща му е мъртъв.

Докато вървеше до него, воалът пред лицето на Елинор се беше повдигнал. Когато Едуард улови погледа й, тя му се усмихна. За нея това също беше паметен ден. Щеше да влезе в абатството, да застане пред множеството като негова съпруга и да излезе като негова кралица.

Шествието водеха епископи и свещеници, пременени в церемониални одежди. Някои от тях клатеха кадилници, от които се разнасяха облаци тамян. Зад Едуард и Елинор следваха внушителна група от графове и барони, лордове и рицари, качени на бойни коне с покривала, всички извадили на показ семейните си гербове върху туники, щитове, пряпорци и парадни конски сбруи. Графовете начело на тази процесия носеха символите на кралската власт: Куртана, жезъла скиптър, както и обсипаната със скъпоценни камъни корона. Когато духовниците влязоха в абатството, следвани от кралската двойка, конниците не спряха и вкараха конете си в сводестата зала. Абатството беше осветено от хиляда свещи, чиито пламъци се отразяваха от боядисаните в златисто стени, от прозорците от цветно стъкло, от гробниците от мрамор и оникс, от мозайките и цветните завеси. От колоните се поклащаха още знамена от златиста коприна.