Робин Янг - Бунт

На съвещанието на парламента, където той беше поискал от бароните си да продължат да служат в Гаскония, Едуард получи техния единен и категоричен отказ. Съвещанието, един от най-унизителните моменти от царуването му, приключи, след като бароните един по един го напуснаха. Дори най-верните му поддръжници, мъжете от Кръглата маса, му се опълчиха. Предизвикателното излизане на бароните от парламента беше истински шок за него. Шокът премина в страх, когато шпионите му съобщиха, че най-малко четирима от графовете му — на Норфък, Уорик, Аръндел и Херефорд — са се срещали, за да протестират против исканията му и да обединят своите поддръжници. Младите Рицари на Дракона, макар и да не се бяха опълчили срещу него, вече не го подкрепяха така безрезервно, както преди, колебаещи се между верността си към своя крал и към собствените си бащи, чиито имения и титли скоро щяха да наследят. Едуард беше създал Кръглата маса, за да даде на васалите си слава и усещане за единство като на митичните воини в двора на Артур. Сега, когато плановете му почти се бяха осъществили, масата се разпадаше. Призракът на гражданска война отново го безпокоеше. Нямаше намерение пак да преминава през всичко това.

С върховно усилие потисна гордостта си и се помири с Уинчилси. Сега щеше да направи същото с бароните. Нямаше избор. Войната с Франция, която се оказа толкова пагубна за царуването му, трябваше да приключи. В Шотландия още имаше размирици, но не можеше да съсредоточи усилията си едновременно на два фронта. Утре пред абатството, в което беше коронясан за крал, щеше да застане пред непокорните васали и да ги помоли да проявят търпение. Отиваше на война във Франция. Ако не се върнеше, синът му, Едуард от Карнарвън, щеше да се възкачи на трона. Короната на Артур не беше достатъчна. Той трябваше да им покаже, че все още е техният крал воин.

Чул в абатството да отекват стъпки, Едуард се обърна и видя един от рицарите си.

— Милорд, доведох затворниците. Чакат в кораба на църквата.

Едуард мина през завесата и остави работниците да закрепят дървената седалка на стола за коронацията върху Камъка на съдбата.

В кораба, заобиколени от шестима рицари, имаше три фигури. Бяха бледи, макар че това ставаше в края на лятото, тъй като не им беше позволил да излизат от стаите си, освен да се разхождат всяка сутрин във вътрешния двор на Тауър, който беше в сянка заради високите стени. Като се изключи това, мъжете бяха в добро здраве. Едуард не се беше отнасял зле към никой от шотландските си затворници, в това число и към Балиол, държан в малка, но добре обзаведена стая в Солт Тауър 7 7 Солт Тауър (Солената кула) е най-страховитата част на Тауър. — Бел.прев. със слуги, които да се грижат за нуждите му. Въпреки това тримата Комъни наблюдаваха приближаването му с омраза в очите.

Когато застана пред тях, главатарите на Червените и на Черните Комъни срещнаха погледа му, но синът на Баденох извърна очи.

— Имам предложение за вас — каза Едуард. — Готов съм да забравя за вашето предателство и участието ви в съюза с Франция. Дори съм готов да ви възстановя земите. — Едуард погледна към младия Джон Комън, чиято жена, Джоан де Валънс, беше получила нареждане да се върне в Англия в навечерието на войната. — И да ти върна жената и детето.

Джон запристъпва от крак на крак, а графът на Бюкан се намръщи заинтригуван. Лицето на бащата на Джон, лордът на Баденох, остана непроницаемо.

Кралят продължи. В гласа му се усещаше напрежение. Нямаше желание да прави това, но след като толкова малко от неговите благородници бяха готови да му служат в Шотландия или Франция, не му оставаше голям избор.

— Ще изпълня всичко това, за да ми служите в замяна.

Бъчан се накани да заговори, но Баденох беше по-бърз:

— Да ви служим ли, милорд?

— В Шотландия, срещу бунтовниците. Хората ми се срещнаха с Дъглас и Уолъс в Ървин, но насилието продължи на север под знамето на Мъри. Ако приемете условията ми, ще се присъедините към силите на сър Джон де Варен и Хю Кресингам в Бъруик. Оттам ще съберете васалите си и ще ги поведете на север, за да сразите Мъри. След като потушите бунта и затворите подстрекателите ще удържа на думата си. — Когато никой не отговори, Едуард рязко попита: — Е? Какво ще кажете?

Баденох погледна Бъчан, който му кимна. Червеният Комън, застанал на едно коляно, се обърна към краля:

— Кралю, готови сме да се закълнем.

В края на гората четиримата мъже дръпнаха поводите на конете си. Робърт скочи във високата трева и подаде юздите на Нес, който мълчаливо ги пое.