Робин Янг - Бунт

По средата на стаята, точно под отвора в покрива, гореше огън. На неоправеното легло лежеше черно куче. Робърт се огледа. Афраиг затвори вратата, мина покрай него и седна на едно столче, а кафявата й рокля се нагъна около нея. Взе купа, пълна с някаква тъмна течност, долепи я до устните си и пи, премлясквайки шумно със сбръчканата си уста. Робърт приклекна край огъня, където бяха оставени няколко пъна. Вдигна един и го мушна право в средата на огъня. През цялото време усещаше, че жената не сваля поглед от него. Очакваше да го попита какво търси тук. Беше намислил отговора си, но въпросът не му бе зададен. Тишината ставаше все по-напрегната, докато накрая той не издържа:

— Искам да направиш нещо за мен.

Афраиг остави купата в скута си и избърса уста. Кожата й беше бледа, почти прозрачна, опъната върху челото и скулите. Привързаната й с тънък кожен ремък коса с цвят на пепел беше опъната назад и падаше гъста върху гърба й. В изпъкналите скули на лицето й все още имаше нещо удивително, но то се губеше покрай опърпаната дреха, която висеше безформена на прегърбеното тяло, черните нокти на пръстите, белите люспи в косата и кафявите петна по изкривените ръце. Тя предизвикваше у Робърт странна смесица от отвращение и удивление, от презрение и страхопочитание.

Не отговори на думите му.

Робърт отново се вгледа в огъня.

— Когато положих клетва като рицар, дядо ме накара да се закълна да защитавам претенцията на рода към трона. Тогава не виждах как ще изпълня клетвата. Приех я като предизвикателство, с което той искаше да покаже на мъжете на Шотландия, че няма да преклони глава пред Балиол. Но сега смятам, че наистина го е мислел. Мислел е да предяви претенции за трона, колкото и дълго време да мине. Тази амбиция е горяла в него почти шестдесет години, още когато е бил посочен от крал Александър II за негов наследник. В Англия, в двора на крал Едуард, аз станах… — Робърт спря и се загледа в ръцете си. — Отклоних се от клетвата, подмамен от обещания за богатство и власт, защото мислех, че родът би искал да ги има. Това ме накара да направя някои неща, които не мога да променя. — Той се вгледа в пламъците. — Наруших клетвата, която положих като рицар. Не защитих кралството и хората си, не изпълних задълженията си като граф и измених на клетвата, която дадох пред дядо. Когато баща ми започна преговори с крал Едуард и предяви претенции за трона, пренебрегвайки правото ми, аз го оставих да го стори. Как бих могъл да взема трона на едно кралство, за чието унищожаване бях помогнал?

Афраиг остави купата на пода. Очите й блестяха на светлината от пламъците. Не каза нищо.

— На преговорите в Ървин ми стана ясно, че не мога да застана на ничия страна. Англичаните ме презират, а моите съотечественици ми нямат доверие. Уолъс и другите се бунтуват в името на Балиол. Не мога да се бия заедно с тях. Ще бъде не по-малко нарушение на клетвата от това, че се бих за Англия. Знам какво трябва да направя. Трябваше да го направя още преди месеци. — На Робърт му беше трудно да произнесе думите. Чу в себе си сърдития глас на баща си, но го накара да замълчи. — Искам да изплетеш съдбата ми — завърши той. — Както го направи за дядо.

Когато тя заговори, гласът й беше глух:

— И каква е твоята съдба?

Сега той срещна погледа й без следа от колебание и притеснение.

— Да бъда крал на Шотландия.

Тя се усмихна с крайчеца на устните. Това не беше безобидна, а строга и опасна усмивка.

— Ще ми трябва нещо твое — рече тя и се изправи.

Робърт се изруга наум. Не носеше нищо, освен монети да й плати. Забравил беше за предметите в мрежите. Опипа се, но освен дрехите, с които беше, нямаше нищо — синя туника, трико, ботуши и кинжал, който беше пъхнал в колана за всеки случай. Кинжалът не му изглеждаше подходящ символ за един крал.

— Нямам нищо.

Афраиг се намръщи замислена, а после прекоси стаята до полицата, пълна с билки и листа. До един хаван лежеше зацапано чукало. Протегна ръка и взе китка сухи цветя, която висеше от една греда над полицата. Загледа се в тъмното и свали още две китки. Когато се върна при огъня, Робърт видя, че първата китка е пирен. Втората е зановец, а третата не беше с познати цветя.

Афраиг седна на столчето и разстла билките върху коленете си. Робърт седна с кръстосани крака пред огъня да я наблюдава. Старицата започна да разплита преплетените стръкове и стаята се изпълни със сладникавата миризма на пирена. Когато отдели всяко стебло, тя избра три и започна да ги сплита заедно. Докато работеше, сухите главички на цветята се ронеха от полата й на пода около нея. Когато плитката беше готова, взе други три стръка и започна отново да ги сплита с ловките си пръсти. След време имаше готови девет такива плитки и започна да ги връзва във венец. Във всеки възел втъкваше стръкове от зановеца и третата билка.