Робин Янг - Бунт

— Какво е това?

— Нападат ли ни? Някой да доведе Уолъс!

Робърт се наведе до стрелата. По средата й имаше прикрепено нещо. Беше парче пергамент, увито около нея.

— Видя ли откъде дойде? — попита той, поглеждайки към Александър, но той поклати глава.

Робърт стъпи върху стрелата и я счупи. Взе отчупеното парче, за да измъкне увитото писмо и го разгъна.

ПРЕДАТЕЛ

Думата беше изписана с черни, големи печатни букви.

— Англичаните ли? — попита тихо Александър, който я прочете, надничайки над рамото му.

Робърт се загледа в тъмното. Буреносните облаци се бяха скупчили още повече и закриваха звездите. Той поклати глава. Лицето му беше напрегнато.

— Не знам.

— Трябва да кажеш на лорд-стюарда.

— Не — рече рязко Робърт и погледна другаря си. — Сами ще се грижим за себе си. — Хвърли писмото в огъня, без да обръща внимание на любопитните погледи на мъжете, дошли да видят за какво е суматохата. — Остави на пост четирима души тази нощ. — Когато се отправи към шатрата, Александър го последва.

— Има още нещо, Робърт — каза той, като се отдалечиха достатъчно, за да не могат другите да ги чуят. Александър кимна към шатрата, където вътре като сянка се виждаха очертанията на Катрин.

— Защо не пазиш леглото си за жена, която ти е равна, приятелю, поне за пред благородни съюзници?

— Само моя работа е с кого споделям леглото си. — Робърт се обърна и продължи към шатрата, а пергаментът се сви и загърчи в огъня зад него.

— Както казах, ние искаме да се предадем, но не можем да говорим от името на всички хора в кралството. — Тонът на лорд-стюарда беше категоричен.

— Както казахме — отвърна Клифорд, — това е неприемливо. Сър Хю Кресингам нареди пълна капитулация на всеки мъж, участвал в бунта. Той иска лорд Дъглас и разбойникът Уилям Уолъс да бъдат изпратени в Тауър, където ще бъдат съдени за престъпления срещу короната.

Дъглас изкриви ядосан устни. Грабна бокала и изпи на един дъх виното, което бяха налели прислужниците на английските лордове.

— Лорд-стюард, колко пъти трябва да повтаряме това? — Лицето на Клифорд се беше зачервило. Платнището, издигнато над масата, около която бяха насядали шестимата мъже, пазеше главите им от слънцето, но не можеше да намали горещината на въздуха и ги изнервяше, като караше потта да се стича по бузите им.

— Как можем да говорим за други мъже освен нас? — попита с тежка въздишка Уишарт. — Можем да ви предложим пълна капитулация, а после ще нарушим споразумението, ако въстанието продължи на други места.

— Тази работа се проточи твърде дълго — изръмжа Пърси и сложи ръце на масата. — Трябва да арестуваме хората, които имаме тук — каза той на Клифорд, — и да оставим сър Хю и баща ми да се справят с Мъри и бунтовниците на север. Както и ще направят — добави той, поглеждайки Джеймс.

— Можете да го сторите, лорд Пърси — обади се Уишарт, преди Клифорд да успее да отговори, — но ако ни арестувате сега, проблемът с армията ни ще продължи да стои пред вас. Със сигурност не можете да арестувате всички, нали? — Тонът му беше рязък и предизвикателен, но очите му игриво проблясваха. Явно му беше забавно.

— Не — отвърна студено Пърси, — но можем да ги насечем на парчета на бойното поле. За разлика от вас към тях няма да бъде проявено уважение.

— Е, съмнявам се, че те ще се изправят срещу ви на бойното поле. Най-вероятно ще се скрият в гората и няма да чуете нищо повече за тях, докато не се надигнат някъде другаде.

Робърт погледна епископа, обезпокоен от опасната игра, която играеше. Англичаните не трябва да разберат, че точно това беше станало. Мислеше, че няма да успеят да се преструват толкова дълго, но английският лагер беше на миля от техния и трябваше да признае, че отдалеч лагерът на шотландците създаваше впечатлението, че е пълен с хора. Уолъс беше оставил част от мъжете си, за да поддържа това впечатление, и шатрите продължаваха да са разпънати. Дъглас и лорд-стюардът водеха доста воини със себе си и те заедно с известен брой местни жители, които бяха убедили да им помогнат, продължаваха да не будят съмнение у невнимателния наблюдател, че нещо се е променило. Въпреки това за момента не беше много разумно да се правят каквито и да било намеци за това. Ако Пърси и Клифорд разберяха, че Уолъс и повечето от хората му бяха напуснали Ървин преди седмица, тогава много бързо щяха да се окажат оковани във вериги на път за Тауър.

Джеймс Стюарт също хвърли предупреждаващ поглед на Уишарт.