Робин Янг - Бунт

— След всичко, което ми разказа, мислех, че Уолъс по-скоро би умрял с меч в ръка, отколкото да се предаде без съпротива на англичаните. — Когато лорд-стюардът отмести очи, Робърт се изправи. Изражението на Джеймс му подсказваше, че е доловил нещо ново.

— Сър Джеймс?

Лорд-стюардът се обърна към него. За момент лицето му остана все така безизразно, но после се промени.

— Бях помолен да не ти казвам.

— Какво? — настоя Робърт и застана пред него.

— За плана ни. Уишарт и Уолъс го измислиха преди няколко седмици. Надяваха се да привлекат тук войската, която знаеха, че крал Едуард ще изпрати да потуши бунта. Ървин е доста близо до Галоуей и Еър, за да може Пърси да разбере, че се каним да окажем съпротива, но същевременно доста далеч от източното крайбрежие и основните ни крепости.

— Доста далеч от какво?

— Робърт Уишарт възнамерява да ги заблуди с преговори за капитулация, за да може Уилям да продължи настъплението на изток. Той и хората му бяха примамката, която трябваше да привлече англичаните. Сега ние ще ги задържим тук, докато Уолъс се измъкне, за да довърши това, което е започнал. Смята да се съедини с хората си в Селкъркската гора и оттам да се срещне със силите на Мъри на север. Целта е да се превземат достатъчно крепости, за да можем, когато Кресингам започне офанзива от Бъруик, успешно да го отблъснем.

— Как ще се измъкне Уолъс? Англичаните няма ли да го видят, че напуска?

— Лагерът ни е достатъчно голям, за да създаде лъжливата представа, че е пълен до краен предел. Уишарт се договори да се срещне с англичаните за преговорите в техния лагер, а Уилям няма да участва в тях.

Робърт беше изумен. Опита се да прецени какво би означавало това за него, но лорд-стюардът продължи:

— Ще уведомя Уишарт, че съм ти казал. Не можехме да го крием безкрайно от теб. Освен това според мен реакцията на Пърси доказа невинността ти. Човек трудно би могъл да се преструва, че изпитва такава омраза, каквато видях у него. — Джеймс замълча. — Трябва да внимаваш, Робърт.

Следобед вятърът стихна, настъпи безветрие. През последния час на запад се струпаха гръмотевични облаци. На оскъдната светлина Робърт и хората му седяха в мълчание и ядяха храната си — някаква неапетитна каша, примесена с диви плодове. Слугите и двама от оръженосците от Карик бяха заети с разпъването на последната от шатрите, образували малък лагер сред разпрострялата се армия на Уолъс. Над него се вееше знамето на Карик. Робърт се поколеба дали е разумно да го излага на показ, но после реши, че е по-добре да демонстрира открито присъствието си, вместо да се опитва да се крие. Около огъня наблизо седяха група селяни. Пиките им лежаха на земята край тях до грубите вълнени наметала, които им служеха за легла. Наблюдаваха как от каруцата разтоварват кожи, възглавници и одеяла и ги внасят в шатрите.

Робърт побутна с лъжицата си сивата каша в купата, която му подаде прислужникът. Гладът, който доскоро болезнено свиваше стомаха му, сега беше заседнал на гърлото му. Вдигна глава, когато Кристофър порови из торбата си и измъкна от там тънка флейта. Това беше любимата вещ на оръженосеца от Йоркшър, която баща му беше купил от Кастилия. Младежът умееше да свири добре и много скучни нощи на пътя беше разведрявал унилата компания. Той долепи флейтата до устните си и изсвири няколко пробни тона. Приглушеният звук на флейтата отекна в нощта. Свита на кълбо край огъня, Уатах вдигна глава и проточено зави. Преди вечеря Робърт беше поговорил тихо с оръженосеца и Александър за разкрития му от лорд-стюарда план, съставен от Уишарт и Уолъс. Александър се съмняваше, че измамата ще се окаже много ефикасна. Двамата с Кристофър бяха разтревожени от факта, че бяха скрили плана от Робърт, въпреки че шотландците го поканиха да бъде част от групата, която ще се срещне с Пърси и Клифорд.

— Звучи като проверка на лоялността ти — каза Александър. — Искат да присъстваш, за да видят как ще реагират англичаните.

Робърт разбираше безпокойството им. Двамата мъже и особено Александър можеха да загубят много заради опасния път, по който бяха поели. Вътрешно Робърт се мъчеше да се убеди, че не е отговорен за това. В края на краищата те можеха да предпочетат да се върнат в Анандейл с Гилпатрик и останалите. Обаче истината беше, че като им предложи място в групата си, той пое и отговорността за тях.

Докато седеше, загледан в купата си, и звуците на флейтата се носеха над него, започна да му се струва, че всички пътища, по които мислено поемаше, не водят доникъде. Шотландците не го искаха тук и не му се доверяваха. Не беше нужно Александър да му го казва. Дори ако Уолъс и хората му спечелеха и крал Джон бъдеше върнат на трона, един Брус нямаше да намери подкрепа в кралството на Балиол. Английските рицари ясно показаха ненавистта си към него заради предателството, а нямаше съмнение, че и баща му го презираше.