Робин Янг - Бунт

С крайчеца на окото си Робърт видя дъщеря си да щапука към него, разперила ръчички, за да пази равновесие. Усмивката на Марджори му подейства като слънчев лъч, пробил облаците, и разведри настроението му. Той също й се усмихна и протегна ръка към нея. Преди да стигне до него, тя се заклати и тупна назад. Усмивката й изчезна и се разплака. Като я чу, Кристофър престана да свири. Джудит веднага остави на земята купата си и вдигна детето. Марджори се задърпа и заплака по-силно, продължавайки да протяга ръчички към Робърт, който вече не се усмихваше, потънал отново в мислите си. Без да обръща внимание на протестите на детето, Джудит се пъхна в малката шатра, която делеше с Катрин, като разкопчаваше със свободната си ръка роклята, за да й даде да суче. Докато другите привършваха яденето, хленченето на Марджори постепенно стихна. След като изсърба и последната лъжица от рядката каша, Нес стана и се отправи към конете, вързани наблизо. Приклекна, извади една конярска четка от торбите и започна да разчесва козината на Хънтър. Докато работеше, тананикаше мелодията, която свиреше Кристофър. Катрин се приближи, сбърчила нос заради миризмата на конете.

— Нес, когато свършиш, трябва да поправиш столчето на Марджори на седлото. Нали ти казах вчера, че отзад се е пукнало?

Робърт забеляза, че Александър я погледна. В погледа на лорда имаше нещо, може би гняв, помисли си той, преди вниманието му да бъде привлечено от група мъже, чиито гласове се извисяваха над общия шум от разговорите в лагера. Един от тях беше Адам. Братовчедът на Уолъс му хвърли враждебен поглед, докато минаваха.

След като отминаха, Робърт остави купата с храната недокосната и влезе в шатрата. Вътре слугите бяха постлали дебел килим на пода. Сандъците с дрехите и вещите му бяха подредени в единия край, а от няколко кожи и одеяла му беше приготвено удобно легло. Върху един от сандъците имаше сребърен поднос с гледжосана кана с вино и бокал до нея. На тавана от една кука висеше запален фенер. Робърт седна на кожите и свали ботушите си. Главата го болеше от непрекъснато измъчващите го въпроси. Утре рано, преди разговорите с Пърси и Клифорд, щеше да слезе долу на реката, за да раздвижи мускулите си с упражнения с мечове и да проясни мислите си.

В шатрата зад него нахлу мирис на дим и когато се обърна, видя Катрин да се вмъква през входа. Тя не каза нищо. Той също мълчеше и продължаваше да сваля ботуша си, когато жената коленичи зад него. Движенията му станаха по-бавни, когато сложи ръце на гърба му. Усети, че ризата му е залепнала за гърба, когато тя заби пръсти в стегнатите му мускули и започна да ги разтрива. Той притвори очи, почувствал, че натискът отслабва. След малко Катрин се наведе напред и опря леко гърдите си в раменете му. Отмести настрани влажната му от пот коса и го целуна по врата. Сухите й от слънцето устни зашепнаха по кожата му и по гръбнака му преминаха тръпки. Облаците в главата му се разсеяха. Усещаше само нейното присъствие и миризмата й — смесица от дим, пот и диви плодове. Тя се плъзна около него и застана на колене отпред. Той свали шапчицата й и косите й се разпиляха върху раменете. Затворил очи, плъзна ръце по гърба й, придърпа я към себе си и потърси устните й със своите. Ръцете й сграбчиха наболата му брада, а езикът й отначало закачлив и бърз, се вмъкна в отворената му уста.

Той смъкна едното рамо на старата рокля на жена си, но не можа да я свали по-надолу и започна да разхлабва ширитите на гърба. Когато отвори очи, за да вижда по-добре какво прави, забеляза, че Катрин втренчено го гледа. След като развърза възела, разхлаби достатъчно ширитите, за да смъкне роклята надолу. Тя измъкна ръцете си, за да му помогне, и разголи гърдите си. Той се вгледа изпитателно в нея, а тя разтърси гъстата, черна коса върху раменете си. После желанието го завладя напълно и той я повали върху кожите. Не искаше да мисли повече.

Отвън се разнесоха тревожни викове, примесени с глъчка, идваща откъм конете. Робърт се отдръпна от Катрин, когато краищата на шатрата се разтвориха и Александър пъхна глава вътре. Прислужницата седна, скръстила ръце на гърдите си, и изгледа гневно рицаря. Но той не гледаше нея, а Робърт, който изруга и се надигна.

— Какво, по дяволите…

— Трябва да видиш нещо.

Като остави Катрин да намъква роклята си, Робърт последва Александър навън. Желанието му се беше изпарило, заменено от силен гняв. Там бяха Кристофър и Уолтър с извадени мечове, загледани в мрака извън светлината, хвърляна от огъня, заедно с рицарите на Александър и оръженосците. Нес и икономът успокояваха конете, а Джудит стоеше с широко отворени очи и Марджори на ръце. Робърт видя нещо да стърчи от земята близо до знамето му. Беше стрела. Няколко мъже от други шатри бързо се приближиха и гласовете им отекнаха в нощта.