Робин Янг - Бунт

Сега гербовете по знамената на противника се виждаха по-ясно. Сред тях беше и кралското знаме на Шотландия — изправен на задни крака червен лъв на златен фон. С приближаването на англичаните шотландците се развикаха. Виковете им бяха понесени от вятъра срещу настъпващите мъже. Варен предположи, че сред тези все още слабо чуващи се викове ще има и призиви за отмъщение. Той не се съмняваше, че в Шотландия няма човек, който да не е научил за клането в Бъруик. Подобна жажда за мъст беше добре дошла. Това щеше да направи шотландците безразсъдни. За разлика от тях неговите хора мълчаливо съкращаваха разстоянието до врага и пестяха силите си за битката.

Когато английските рицари стигнаха върха на първото възвишение, Варен вдигна ръка, за да спрат. Командирите му го наобиколиха, докато той оглеждаше терена. Отпред склонът се спускаше рязко в една долина, осеяна с дървета и храсти, които надолу в пролома ставаха по-гъсти и частично закриваха проблясващия между тях поток. Отвъд тесния поток дърветата отново оредяваха, а земята преминаваше в дълъг, гол склон чак до шотландската войска, подредена на хребета. След като даде нареждания на командирите си и те се пръснаха, за да ги предадат на хората, Варен поведе англичаните надолу по стръмния склон. Рицарите се облегнаха на седлата, давайки възможност на бойните си коне сами да избират пътя. До тях продължаваха да стигат виковете на застаналите в далечината шотландци. Пехотинците последваха рицарите, подпирайки се на дръжките на копия, докато се спускаха по склона. Слънцето се скри зад облак и по тревата плъзна широка сянка. Отпред между дърветата променящата се светлина оцвети водите на потока и от бронзови те станаха тъмносиви.

Първите рицари стигнаха до него. Сред тях беше и Варен. На места бреговете бяха високи и мъжете трябваше да се пръснат, за да открият по-удобни места за преминаване. Докато се движеха между дърветата, редиците им се разкъсаха. Някои се върнаха назад, за да търсят по-подходящи места, през които да прекарат конете. Други нагазиха предпазливо през по-плитките песъчливи брегове в студената, бърза вода. Калта по дъното жвакаше под копитата и размъти потока. Ритани силно в хълбоците, няколко коня преминаха на отсрещния бряг, а водата започна да се стича по краката им. Други се подхлъзнаха и се подплашиха, но рицарите ги укротиха с резки команди. Отзад пристигнаха още кавалеристи и последваха другарите си оттатък потока.

Варен прегрупира хората си между дърветата на другия бряг. Обърна се и започна да издава резки команди, като забеляза, че рицарите са се разпръснали по дължината на двата бряга. Зад тях се бяха струпали пехотинци, които чакаха ред да преминат. Изведнъж горе на хълма Варен чу резкия зов на много рогове. Той беше последван от тропот на копита, който не можеше да се сбърка с нищо друго. Пришпорил коня си напред, за да има по-добра видимост, графът на Съри забеляза, че шотландската армия препуска безразборно надолу по склона на хълма към потока. За момент остана поразен от гледката, изумен от внезапната атака. После между зова на роговете чу шотландците да крещят:

— След тях!

— След тях! Страхливците бягат!

Варен хвърли бърз поглед към хората си, разпръснали се в дъното на долината. Някои се връщаха назад между дърветата, за да потърсят място, откъдето да преминат потока. Разбра, че разпадането на строя при преминаването на потока трябва да се е сторило на шотландците като безразборно отстъпление. Веднага заповяда на хората си да преминат потока на всяка цена. Последните рицари пришпориха конете, за да нагазят във водата. Повечето коне успяха и се изкачиха на другия бряг, но някои паднаха и се претърколиха, цвилейки, назад. Зад тях пехотинците се спуснаха надолу по стръмния бряг във водата, вдигнали високо оръжията си, и преминаха отсреща. Варен спусна решетката на шлема, грабна копието от оръженосеца си и пришпорвайки коня, излезе измежду дърветата, следван от хората си.

Шотландците, които се спускаха стремглаво в пълно безредие по склона, видяха как рицарите излизат измежду дърветата, подреждат се в стройни, плътни редици и вдигат щитовете си. Това, което бяха взели за бягаща безредно, уплашена войска, изведнъж се оказа добре изградена стена от стомана, която се понесе с грохот нагоре по склона, за да ги посрещне. Някои от шотландците в челото на безразборната атака, които първи видяха рицарите, дръпнаха юздите на конете си, за да ги накарат да забавят ход или да се върнат обратно. Обаче не успяха и под напора на идващите отзад продължиха да препускат право срещу тежката английска кавалерия, а жаждата им за кръв бързо угасна. Онези шотландци, които и преди бяха участвали в битки, започнаха да крещят на другите, опитвайки се да стегнат редиците, но беше твърде късно. Английските рицари се врязаха право в тях.