Робин Янг - Бунт

След като загреба още три пред погледите на изумените му подчинени, Едуард заби лопатата в земята и хвана дръжките на количката. Кресингам се ухили и кимна окуражително, доволен, че кралят прави това, което се очаква от него. Кралят избута количката покрай мъжете и я обърна на определеното място, а наоколо се разнесе мирис на прясна пръст. Работниците бурно заръкопляскаха.

Кресингам с пухтене отиде при краля.

— Това ще им даде нови сили — каза решително той, когато работниците вдигнаха лопатите и кирките и отидоха до ръба на рова, за да копаят.

— Кралю!

Едуард вдигна глава, чул плътния глас на Джон де Варен, който се приближаваше към него през тълпата копачи. Заедно с него беше шотландският граф Патрик от Дънбар, който му беше помогнал да завладее Бъруик. Лицето на графа, загърнат в изцапано пътно наметало, обшито по ръбовете с лъскава черна козина, беше тревожно. Зад него Едуард забеляза група ездачи, които бяха слезли от конете и разговаряха с Антъни Бек. Като изтри пръстта от ръцете си, той посрещна двамата графове, следван плътно от Кресингам.

— Кралю! — поздрави Патрик от Дънбар и се поклони.

— Имаш сведения за местоположението на враговете ми, нали? — попита рязко Едуард. Нямаше търпение да получи новини за тях след съобщенията, че шотландската армия е преминала границата и навлязла в Нортъмбърланд, отдавайки се на плячкосване и палежи. Той разчиташе на лоялни към него васали като граф Патрик от Дънбар и Брус в Карлайл, които познаваха тези земи добре, да бъдат негови очи и уши. Обаче след Бъруик не беше получавал вести и започна да става нетърпелив.

— Шотландската войска е преминала границата и се е върнала в Шотландия преди пет дни, милорд. Сега са на около тридесет мили оттук и препречват пътя ви на север. Разположили са се на лагер в земите ми. — Лицето на граф Патрик беше мрачно. — Върнах се в замъка си, след като се сбогувах с вас, и го намерих обкръжен. Дънбар е паднал в ръцете на Черния Комън и хората му.

— Как така? — попита Едуард, ядосан от неприятните новини. Той беше избрал този път на север отчасти защото Дънбар, който беше под контрола на съюзника му, предлагаше сигурна база посред вражеската територия. Това беше добре укрепено място, в което при необходимост можеше да се оттегли. — Ти ми каза, че е добре защитен.

Сър Патрик не отговори веднага, явно завладян от противоречиви чувства.

— Жена ми ги е пуснала, сир — отвърна той с дрезгав от напрежение глас. — Предала ме е.

Едуард продължително го изгледа.

— А Балиол?

— Кралят е с основната армия.

Едуард млъкна и се замисли. Няколко дни след падането на Бъруик беше получил официално уведомление от крал Джон, че отхвърля опеката му. Тонът беше предизвикателен и категоричен и явно противоречеше на представата му за Балиол като слабохарактерен човек. Предположи, че гласът зад него е на Джон Комън. Лордът на Баденох се оказа по-хитър, отколкото предполагаше. Кралят се беше надявал, че женитбата на неговия син с дъщерята на Уилям де Валънс ще го укроти. Очевидно Комън се нуждаеше от по-категорична демонстрация на силата му. Всички имаха нужда от това.

Едуард насочи вниманието си към Джон де Варен.

— Искам да поведеш на север един отряд, който да се справи с тези селяндури. Превземи замъка и залови разбойниците, които го държат. Не искам нищо да пречи на пътя ми на север. Вземи младежите със себе си — добави той и погледна към Хъмфри де Бун и Рицарите на Дракона.

— Да, милорд.

Едуард тръгна напред, но спря и погледна назад към граф Патрик.

— Трябвало е да държиш по-изкъсо жена си, Дънбар.

Сър Джон де Варен излезе от шатрата и тръгна през мъглата, загърнат в мантията си, като силно подсмърчаше. Беше почти май, но ранните утрини все още бяха мразовити. Той мразеше голотата на североизточното крайбрежие с неговото бурно море и червено-кафяви скали. Истината беше, че мразеше цяла Шотландия. Тук нямаше свестни пътища, а само широки пространства, покрити с гъсти гори, и прорязани от проломи планини, които се изпречваха на пътя му. Мразеше също снеговете през зимата и влажния въздух, гъмжащ от хапещи насекоми през лятото. Копнееше да се върне в по-мекия климат на гористите земи в неговите английски имения. Скоро щеше да започне ловният сезон. Ако е рекъл Господ, войната щеше да свърши преди това.

Отпред между редиците от шатри се виждаха очертанията на движещи се мъже. Варен и рицарите му бяха пристигнали в Дънбар предишния ден. Съгледвачите бяха уведомили графа, че макар замъкът да е окупиран от вражески войници, шотландската армия не е забелязана наоколо. След като навлязоха в изоставения град, хората на Варен се установиха на лагер на безопасно разстояние от замъка, кацнал върху едно скалисто възвишение, издигащо се над пристанището.