Робин Янг - Бунт

След войната в Уелс той се беше върнал в Англия, където научи, че шотландците са сключили съюз против него с крал Филип. Едуард изпрати Уилям де Валънс и брат си Едмънд от Ланкастър с отряд рицари, за да подсили военното си присъствие в Гаскония, а след това повика за война васалите си. Въпреки нежеланието им да бъдат въвлечени в нови битки бароните, рицарите и пехотата откликнаха на призива му и при Нюкасъл се събраха над двадесет хиляди, сред които имаше и стрелци с голям лък от завладяния Уелс. Докато шотландската войска настъпваше към Карлайл, оставяйки широко отворени източните подстъпи към кралството, Едуард премина река Туийд при селището Голдстрийм и се отправи на север, достигайки Бъруик преди Великден. Покрай крайбрежието беше последван от четиридесет и четири галери, отплавали от Източна Англия, натоварени с провизии и камъни за обсадните машини. Когато рицарите на Едуард атакуваха укрепленията на града, галерите навлязоха в широкото устие на реката, за да нанесат удар откъм водата. Въпреки някои загуби, сред които и три кораба, заседнали на дъното и подпалени от хората на Дъглас, англичаните успяха да си пробият път.

Средствата на Едуард за тази война бяха малко, но той компенсира липсата на пари с решителност. В известен смисъл шотландският бунт, последвал много скоро въстанието в Уелс, се оказа изгоден за него. Неговата военна машина беше добре смазана и готова за действие, а победата в Уелс и завладяването на короната на Артур му бяха спечелили нова подкрепа сред хората. Едуард не беше очаквал да сломи шотландската войска така, както го беше направил в Ирландия и Уелс. Още от първия момент, в който видя със собствените си очи кралството, беше започнал да се надява да намери отворена врата, през която да постигне целта си. Първата врата — женитбата на сина му с инфантата Маргарет — беше плесница в лицето му с неочакваната смърт на момичето. Комъните сложиха край на опеката му над крал Джон, когато вниманието му беше насочено другаде. Сега се канеше да сломи съпротивата на шотландците с огън и меч.

Оттатък Бъруик примамливо близо се намираше туптящото сърце на кралството. Едуард трябваше само да протегне ръка, за да го сграбчи. Той не се съмняваше, че след като шотландците бъдат победени и символът на суверенитета им стане негово притежание, съпротивата им окончателно ще заглъхне, както беше станало в Уелс. Тогава надеждите му за единна Британия под негово господство щяха бъдат само на крачка от осъществяването и той щеше да накара своите духовници да разкрият съдържанието на Последното пророчество на останалите му поданици, за да разберат колко е велик. Шотландците не бяха като уелсците, калени в жестоки битки и борби. Един добър удар и тази война щеше да свърши. В Бъруик току-що бяха положени основите на неговото ново кралство на север от границата и сега се намираха пред погледа на всички.

Едуард се приближи до натоварената с пръст количка, докато работниците и рицарите от армията му го гледаха. След време земните укрепления на града щяха да бъдат заменени от каменни стени и наблюдателни кули. Щяха да станат бастион на имперска мощ, който да съперничи на крепостите му в Уелс. Дотогава беше заповядал съществуващият ров да бъде разширен с осемдесет стъпки ширина и четиридесет стъпки дълбочина.

Едуард забеляза, че дръжките на количката бяха внимателно почистени от пръстта. Посягайки към тях, той се запита дали речта, която смяташе да произнесе, щеше да бъде обезсмислена от тази проста демонстрация, която не беше нищо друго освен евтин трик за пред хората тук. Тази мисъл го накара да спре. Заради това представление беше изоставил планирането си в замъка. Трябваше да го направи по-убедително.

Огледа се и погледът му се спря на един работник, застанал наблизо, подпрян на лопатата си. Кралят се отправи към него и остави Кресингам да вика в недоумение след него. Работникът мигом се изпъна и погледна уплашен, явно питайки се какво лошо беше сторил. Когато Едуард го приближи, човекът сведе глава и стисна така силно дръжката на лопатата, че пръстите му побеляха. Под любопитните погледи на останалите работници кралят взе лопатата от безмълвния човек и отиде до ръба на рова. Заби я във влажната земя и натисна с крак, за да потъне по-дълбоко. Докато работеше, краищата на мантията му се влачеха в калта. Стиснал здраво дръжката, огладена от ръцете на работника, той изкопа голямо парче пръст. Вдигна тежкия товар, отправи се обратно към количката и под изпълнените с възхищение погледи изсипа пръстта върху вече напълнената от някой друг количка. Ако днешният ден трябваше да отбележи маркирането на неговата нова северна територия, тогава беше важно да го направи със собствените си ръце, а не с ръцете на някой друг. Доволен от жеста, Едуард се върна и изкопа още пръст от брега на рова. Кралят беше така погълнат от работата си, че не забеляза група ездачи, приближаващи градските порти откъм северния път.