Робин Янг - Бунт

В крепостната стена се удари с оглушителен трясък още един камък. Група пеши войници изтеглиха на ръка в близост с машините каруца, пълна с още камъни, тъй като купчините край тях бяха започнали да намаляват. Бяха прехвърлили две пълни каруци с кръгли камъни, докарани до Бъруик с кораб, но те скоро щяха да свършат и трябваше да търсят още. От брега долу можеха да си набавят достатъчно, ако Варен успееше да закара там каменари, които да се погрижат за това.

Чу, че някой се приближава зад него, обърна се и видя Хъмфри де Бун. Младият рицар се беше задъхал, но лицето му беше спокойно въпреки непрекъснатите трясъци на камъните, от които някои от присъстващите примижаваха.

— Намери ли подходящо дърво? — провикна се сред шумотевицата Варен.

— Да, сър. В момента хората го секат. Оставих шестима рицари да съпроводят пренасянето му, след като го повалят.

Варен кимна. След провала, когато бяха попаднали на засада по пътя към Уелс, наследникът на Херефорд се беше доказал като способен командир. Той и другите получиха бойното си кръщение при Бъруик. Всички взеха участие в кървавата битка и изпитаха несгодите на войната. Хъмфри по-специално беше показал големи скрити заложби. Варен знаеше, че кралят възлага големи надежди на него.

— Когато дървото бъде окастрено и подсилено, ще го използваме като таран за портите — каза рицарят.

Чуха тропот на копита и видяха четирима мъже да препускат бързо през лагера. Варен сбърчи вежди в очакване, забелязал, че това е една от съгледваческите групи, които беше изпратил предишния ден. Остави майсторите да продължават да обстрелват стените на замъка и отиде да ги посрещне, следван от Хъмфри. Един от съгледвачите го поздрави, скочи от коня и побърза към графа, като каза:

— Шотландците се приближават от запад.

— Кой ги води? — попита бързо Варен. — Колко са?

— Всичките, сър, цялата шотландска армия, водена от Комъните и крал Джон. Ще се покажат всеки момент. — Съгледвачът се обърна и посочи на запад, където теренът се спускаше към дълги и пусти високи полета, осеяни тук-там с дървета. — На хребета на онзи хълм.

Варен се загледа нататък, усетил, че го обзема вълнение. Мисълта за открито сражение беше далеч по-приятна на застаряващия граф, отколкото перспективата за продължителна обсада, защото тя щеше да отслаби бойния дух на хората. Освен това излагаше обсаждащата войска на много опасности, като намаляване на запасите от храна, изненадващи нападения откъм замъка или атаки на основната армия на противника, която можеше да отреже пътя му за отстъпление. Дългите години участие в рицарски турнири, както и войната бяха подготвили добре хората му. Варен беше уверен, че тези мъже, съчетание от корави ветерани и буйна младежка кръв, можеха да сразят шотландците с един удар.

Секунди по-късно той забеляза тъмна линия, образувана от хора на коне, да нараства бързо върху далечния хълм. Високо вдигнатите разноцветни знамена проблясваха на слънцето. По стените на замъка Дънбар се понесе мощен вик. Шотландците също бяха видели войската, която им идваше на помощ.

Варен се обърна към Хъмфри и изкрещя, за да надвика ликуващите защитници:

— Отбранявай лагера! — заповяда той. — На хората на Комън не трябва да се позволява да напуснат замъка и да ни ударят в гръб.

Хъмфри се поклони за оказаната му чест.

След като остави рицаря да събере другите младежи, Варен се отправи с бързи крачки през лагера и извика командирите при себе си. Капитаните на кавалерията и пехотата започнаха да събират хората си. Оръженосци и коняри отидоха при конете и започнаха да слагат седла, да закопчават ремъци и колани, да поставят юзди. Повечето от рицарите бяха с част от броните си в готовност за евентуално нападение. Сега започнаха да надяват по-неудобните неща — железните ръкавици, шлемовете и щитовете. Пешите войници оправиха коланите, на които висяха мечовете им, нарамиха чукове и пики и започнаха да сформират отрядите. Обсадните машини още обстрелваха стените на замъка, но скоро тътенът от падащите камъни беше заглушен от цвиленето на конете, яхнати от рицарите.

Когато напуснаха лагера и се отправиха на запад към шотландската войска на далечния хълм, предизвикателните викове на защитниците постепенно заглъхнаха зад тях. През бързо носещите се бели облаци се показаха сини късчета небе. Слънчевите лъчи проникнаха през тях и стоплиха лицата на рицарите и следващата ги пехота. Джон де Варен беше начело на авангарда, вперил очи в армията в далечината. Шотландците имаха предимството да са на по-високото, но това не смущаваше внука на легендарния Уилям Маршал. Хората му яздеха заедно с него в стройни редици с развяващи се знамена и гребени на шлемовете, а пешаците оформяха ариергарда и крачеха уверено в калта по бавно издигащия се склон.