Робин Янг - Бунт

При силния сблъсък много хора бяха съборени от седлата. Някои изгубиха съзнание, други попаднаха под копитата на конете и бяха стъпкани в калта. Докато английските рицари продължаваха да се врязват все по-дълбоко сред безредието в шотландската войска и да всяват все по-голяма паника в нея, пехотинците връхлетяха след тях. Подобно на скакалци, те се нахвърлиха на падналите мъже и коне, обграждаха графове и рицари, обезоръжаваха ги и ги пленяваха. Някои благородници оказаха напразна съпротива, но паднаха убити, когато пехотата се нахвърли върху тях с чукове и мечове.

Варен, който вече беше използвал копието си, замахна с огромния си меч да съсече един шотландски рицар. Човекът беше зашеметен от удара, а с едно дръпване на юздите Варен извърна коня си, който блъсна в хълбоците коня на шотландеца и той се смъкна от седлото. Сгромоляса се с вик на земята и бронята му издрънча. В момента, в който шотландецът се помъчи да се изправи на крака, той беше обкръжен от трима английски пехотинци. Един го удари с чука си в корема и той се преви одве, а другите започнаха да го удрят и ритат, докато накрая не го обезоръжиха. Варен продължи да напредва, водейки хората си все по-дълбоко през разкъсаните шотландски редици. Вряза се в идващите отзад пехотинци, където настана безразборно клане. Рицарите на Варен замахваха с мечовете си срещу разпръснатите по склона пред тях мъже. Сечаха глави и крайници, разбиваха черепи. Бронираните бойни коне събаряха хората като вейки или се изправяха на задни крака, за да ги стъпчат под копитата си, смачкваха черепи, пречупваха гръбнаци под голямата си тежест. Бяха обучени да го правят. Скоро земята се напои с кръв. Пехотинците се влачеха с мъка по склона, без да могат да се спасят от английските пешаци, които ги доубиваха с безпощадни удари на късите си мечове.

Навсякъде из бойното поле шотландците се опитваха да се измъкнат и да избягат. Сега единствената им цел в битката беше да оцелеят. Варен забеляза кралското знаме да изчезва нагоре по склона, следвано от флага на Червените Комъни.

Хълмът пред него беше осеян с мъртви или умиращи войници и беше невъзможно да ги преследва. Процеди през визьора на шлема си една ругатня и продължи да се бие.

След по-малко от час боят свърши. Покритите с трева склонове бяха осеяни с мъртви мъже и коне. Някои шотландски благородници загинаха в боя, но това беше нищо в сравнение със загубите на пехотата. Там мъртвите бяха стотици. На места мъртъвците бяха толкова много, че кръвта им се събираше в локви, които се оттичаха във водите на потока и той почервеня. Английските пехотинци вървяха между купчините и довършваха ранените.

Варен огледа бойното поле от седлото на опръскания си с кръв боен кон. Усещаше силната миризма на смърт в ноздрите и устата си. Беше разочарован, че кралят на Шотландия не беше сред редиците на победените шотландски благородници, охранявани от рицарите, но въпреки това битката беше спечелена, и то добре. Много шотландски големци, сред които имаше графове и барони, бяха пленени, а повечето от тях съставляваха ръководния елит на кралството, след като Балиол им беше отстъпил властта си. Това беше тежък ден за Шотландия. С една атака графът на Съри беше сразил голяма част от армията на кралството и повечето от водачите му.

Обедното слънце грееше безмилостно върху главите на хората. От двете страни на пътеката беше пълно с насекоми, а сухата трева шумолеше под напора на топлия вятър, който хвърляше прах в очите на пътниците и носеше соления мирис на море.

Робърт, който яздеше зад групата на баща си, усещаше как слънцето напича кожата му между ръба на шлема и яката на ризницата. Заедно с него яздеха брат му и рицарите от Карик. Пътуваха от часове и конете бяха започнали да се уморяват, провесили надолу глави, докато вървяха бавно по пътеката. Непрекъснато махаха с опашки, за да пъдят мухите, които се събираха на облаци колкото повече наближаваха морето, искрящо като разтопен метал в далечината.

Зад рицарите на по-обикновени и по-дребни коне яздеха оръженосци, коняри и слуги. Сред тях беше прислужницата на Изобел — Катрин, която яздеше кротка кафява кобила, принадлежала някога на господарката й. Робърт можеше да продаде животното, но то беше едно от нещата, които Изобел най-много обичаше. Затова той реши да остави кобилата за ползване от прислужницата, която сега имаше задачата да се грижи за дъщеря му. Възнамеряваше да намери по-подходяща жена, някоя гувернантка на служба в благородна фамилия, но след смъртта на жена му и започването на войната нямаше време да мисли за такива неща. Освен това до този момент Катрин се справяше повече от добре с грижите за детето. Зад нея на яко, сиво пони яздеше слабо петнадесетгодишно момиче, кърмачката на дъщеря му. Катрин беше намерила Джудит в Карлайл скоро след смъртта на Изобел. Дъщеря на рицар от градския гарнизон, няколко седмици по-рано тя беше родила мъртво дете. Никой не споменаваше нищо за съпруг и за баща й беше голямо облекчение да я вземат в домакинството на Брус. Беше неприветливо създание, но имаше мляко, нужно на пеленачето и Робърт понасяше присъствието й. В края на обоза имаше две каруци, теглени от товарни коне, пълни с най-нужното за пътуването — храна за хората и конете, шатри, брони и снаряжение. Сега за рода Брус имаше малко места в Шотландия, където можеше да се установи, и малко приятели, които да му предложат дома си. Връщаха се у дома като победители и ги мразеха.