Робин Янг - Бунт

След дълго криволичене из улиците накрая стигнаха замъка, където от една кула се развяваше алено знаме с три златни лъва. Портите бяха затворени и отпред, подпрени на пиките си, стояха четирима стражи, облечени като кралски войници. Когато лордът на Анандейл се приближи, един от мъжете излезе напред и прекоси моста над рова.

— Добър ден! — каза той и се вгледа в знамето, издигнато над групата. — По каква работа?

По даден знак от бащата на Робърт един от рицарите излезе с коня си напред.

— Пристигнал е сър Робърт Брус, лорд на Анандейл. Той иска да говори с крал Едуард.

— Кралят е на съвет — отвърна стражът.

Робърт забеляза как лицето на баща му нервно потрепна.

Брус подкара бялата си кобила към стража.

— Крал Едуард ме извика тук да се срещна с него по спешен въпрос. Сигурен съм, че ще ме приеме.

— Заповядано ми е да пропусна само тези, чиито имена са ми дадени. Вашето, сър, не е сред тях. Предлагам да се разположите на лагер заедно с другите мъже, повикани от краля тук. Без съмнение той ще изпрати да ви повикат, когато бъде готов. — След тези думи стражът се върна обратно по моста.

Когато лордът обърна рязко коня си, Робърт усети задоволството на стража от това, че го е унижил. Овладял гнева си, Брус ги поведе начумерен към лагера с шатрите.

Тъй като на поляните отвъд крепостните стени не беше останало много свободно място и редиците с шатрите се простираха чак до пясъчните дюни, те бяха принудени да се разположат върху парче земя близо до миришещите на тиня брегове на лагуната, където въздухът се изпълваше от крясъците на птиците. Когато рицарите слязоха от конете, слугите се заеха да разтоварват шатри и друг багаж от каруците. Няколко души тръгнаха да търсят вода за конете, а останалите започнаха да копаят ями за огньовете и клозетите. Робърт отиде отзад при една от каруците, от която двама слуги свалиха голяма дървена клетка. Вътре беше неговата хрътка Уатах. При завръщането си в Шотландия предишното лято той се беше привързал отново към младата кучка, паленцето на любимката на дядо му. Тя му напомняше за стареца и за предишния му живот.

— Донеси ми каишката й — каза той на един от слугите.

Слугата порови в една ловна торба, а другият отвори клетката. Уатах се протегна и се измъкна, извивайки се като змия през вратата на клетката.

Беше висока, стигаше почти до бедрото му, с тънки крака и сива козина като майка й. Отиде право при Робърт, беше изплезила език и дишаше тежко. Той взе каишката от слугата и я закопча на врата й. За разлика от кучетата на баща му, чиито каишки бяха от коприна, тази на Уатах беше от мека кафява кожа. Дядо му винаги се беше отнасял с презрение към мъжете, които слагаха на кучетата си красиви каишки, и казваше, че подобни труфила са за глупаци с много пари и малко ум. Робърт нави ремъка около ръката си, за да държи кучката близо до себе си, и тръгна между шатрите, оставяйки слугите да свалят багажа и Катрин да предаде плачещата му дъщеря в протегнатите ръце на Джудит, за да я нахрани. Не беше отишъл далеч, когато Едуард тичешком го настигна.

— Къде отиваш, братко?

— Уатах трябва да се облекчи. Аз също. — Без да чака отговор, Робърт продължи. Не искаше да започват нов спор.

— Нямаш намерение да говориш с него, така ли? Ще продължаваш да го избягваш, докато стане твърде късно и изборът ти бъде отнет!

Робърт спря. Обърна се и срещна предизвикателния поглед на брат си.

— Защо не оставиш тази работа?

Едуард поклати изненадан глава.

— Да я оставя? — Той пристъпи към Робърт. — Става дума за бъдещето на кралството ни! Имаш възможност да поправиш грешките от последните месеци. Защо, за Бога, не се възползваш от нея?

— Не знаем нищо за намеренията на крал Едуард. От писмото не стана ясно защо ни вика. Как мога да се възползвам от нещо, което реално не съществува? Как?!

— Утре Джон Балиол ще бъде свален официално — прекъсна го Едуард. — Баща ни смята, че той ще заеме мястото му като крал на Шотландия. Затова е дошъл тук. Обаче правото за претенции към трона беше прехвърлено от дядо ни на теб в деня, в който ти наследи Карик. Защо не му се противопоставиш?

— А защо изобщо те притеснява това? — попита Робърт, изнервен от горещината и умората. — За теб е по-добре, ако той стане крал. Ако аз умра пръв, ти ще бъдеш неговият наследник.

Едуард поклати глава.

— Искам да видя кралството ни да живее отново в мир, братко. Не желая повече да се бия със съотечествениците си. Тази война ме отврати. Баща ни… — Той спря за момент и сбърчи вежди. — Той може и да е роден шотландец, но във вените му тече английска кръв. Нашият майчин език вече изчезва от земите ни, а традициите и обичаите на нашите прадеди, така тачени от дядо ни, започват да се забравят. Баща ни ще ускори това. Като крал ще създаде двор, който ще е пълно подобие на Уестминстър и ще бъде подвластен на крал Едуард. Кралството ни ще има още по-малко независимост, отколкото при Балиол.