Робин Янг - Бунт

Ралф и Томас от Ланкастър, които се присъединиха към тях, поискаха да узнаят какви вести е донесъл пратеникът. Хъмфри им каза. Ралф тупна Робърт по гърба и му изрази съжалението си.

— Познаваш ли я? — попита Томас.

В главата на Робърт изплува един образ от нощта край езерото. Дъхът му се превръщаше в бяла пара от студения въздух, когато беше пристъпил към Ева. Косата й беше като посребрена на лунната светлина. Спомни си за разговора на дядо му с графа на Мар същата нощ. Беше усетил, че планират подобен съюз.

— Красива ли е? — настоя да узнае Ралф.

— Като Дева Мария и всичките й ангели — каза накрая Робърт и колебливо се усмихна.

Смехът им проехтя покрай мраморните лица на светци и крале нагоре към тъмните висини на свода на църквата.

Джон Балиол стоеше на крепостната стена на замъка Стърлинг, а в очите му блестяха лъчите на залязващото слънце. В мочурливите равнини под скалата на замъка далечните локви отразяваха светлината. Кървавочервеното небе беше пълно с птичи ята. Спираловидните им формации говореха за нещо на непознатия за човека език на хвъркатите. Въздухът беше изпълнен с аромат на билки от градините, където слугите работеха в здрача и събираха зеленчуци за кухнята. Кралят видя и други хора да се движат в района на крепостта, както и по затревените площи под стените, където скалите оформяха равнина, а след нея се спускаха право надолу към изпъстрените с цветя поляни, снишаващи се плавно към бреговете на Форт. Голямата река течеше на изток от далечните планини към Единбург, където кралският замък беше кацнал като близнак на Стърлинг върху скалата. Там водният път, който разделяше Шотландия почти на две, се разширяваше и се превръщаше в море. В здрача Балиол едва различаваше над мастиленочерните води отдолу дървения мост, който свързваше двете половини на кралството. Години наред замъкът Стърлинг беше наричан ключът към Севера, защото който държеше замъка, пазещ моста, той контролираше единствения възможен път към планините.

Вечерта беше спокойна, като потънала в лятна дрямка, но Балиол усещаше приближаващия мрак от изток зад голите хълмове Очил като предвестник на нещо много повече от спускаща се нощ. Не искаше да отмества поглед от тази земя, за да види как тя потъва в мрака. Искаше да протегне ръка и да грабне слънцето от хоризонта, да го притисне до гърдите си, за да осветява лицата на враговете му. Но въздухът беше започнал да охлажда покритите му с лунички страни, а първите звезди се показаха по небето на изток.

— Милорд!

Балиол се обърна. По пътеката към него се задаваше Джон Комън. Лицето му беше като от бронз, осветено от последните слънчеви лъчи. За трите години, изминали от стъпването на Балиол на трона в Скун, лордът на Баденох почти не беше остарял. Кралят се дразнеше от здравия вид на шурея си. Знаеше, че на него същите години се бяха отразили тежко. Откакто се възкачи на трона, загуби жена си и почти цялата си власт. Усещането, че времето отминава, го накара да си спомни как бащите им участваха в битката при Луис под знамената на крал Хенри. Тогава бяха укрепени връзките на техния семеен съюз. Балиол се запита дали ако Уилям Комън не беше предложил баща му да бъде освободен от манастирската килия в Луис, той щеше да седи тук днес, изправен пред такава загуба. Дали превратностите на съдбата щяха да са по-различни, ако кланът Балиол беше тръгнал по свой път в онзи момент, вместо да позволи да стане длъжник на рода Комън? От мисълта и спомена за баща му кръвта му кипна.

— Готов ли си, милорд? Хората се събраха в залата.

— Не мога да повярвам, че това е единственият ни избор — каза Балиол, обръщайки гръб на гледката, защото знаеше, че шуреят му ще побеснее от намека в думите му.

Когато заговори, гласът на Комън беше непреклонен:

— Ти се съгласи, сир. Всички се съгласихме.

— Не, ти се съгласи. Планът беше твой, а не мой.

— Имах ли избор? — попита Комън с разтреперан от яд глас. — След като ти позволи на крал Едуард да те унижава и манипулира? След като му позволи да остане сюзерен на Шотландия въпреки сключените споразумения? Той те осъди да отстъпиш три града в онзи смешен процес, който организира миналата година. Когато ти даде такива права на един чужд крал!

— Може би ти трябваше сам да го попиташ за това, когато беше в Лондон, за да ожениш сина си за дъщерята на един от неговите съюзници.

Комън не се смути от острото обвинение.

— Мой дълг е да избера достойна съпруга на своя наследник. Също както ти имаш задължения като наш крал. Предполагаше се, че ще отстояваш правата ни. Вместо това ти ги предаде на Едуард.