Робин Янг - Бунт

До меча имаше проста черна кутия, която лъщеше на светлината на свещите. Когато попита за нея Хъмфри, той му каза, че е книга с оригиналното пророчество, което крал Едуард намерил в Нефин, след като завладял Уелс за пръв път. От тази книга с пророчествата на Мерлин, която беше толкова стара, че не можеше да бъде извадена отново от кутията, за да не се разпадне на прах, кралят беше накарал да направят превод. Именно думите в него го бяха подтикнали да търси четирите реликви, разделени между синовете на Брут, за да попречи на пророкуваното рухване на Британия. Сега към тях беше прибавена короната на Артур, възстановена от златарите на краля. Едуард я взе от копринената възглавница в основата на гробницата и се изправи.

Някои от присъстващите протегнаха вратове, за да наблюдават как кралят я поставя върху олтара. Няколко души се поклониха и зашепнаха молитви. Очите на Хъмфри блестяха, макар че друга част от мъжете не се вълнуваше толкова от събитието. Робърт се чувстваше някъде по средата. Част от него искаше да се хвърли с главата напред в съперничеството с Хъмфри и останалите, все още вярващ, че лоялността му към краля може да послужи на рода му. Друга част се дърпаше назад, съмняваща се в пътя, по който беше поел. Обвиненията на брат му в Нефин бяха изкарали на повърхността една не много приятна истина, напомняйки му, че в деня, в който беше посветен за рицар, бе поел обещание пред дядо си да продължава да предявява претенциите им за трона. Колкото и несигурен да беше онзи път в сравнение с този, осеян със съкровища, той не можеше да отрече, че заради положената клетва сега върви по много различен път. С това напомняне последваха и думите, които дядо му така често повтаряше:

„Мъж, който наруши клетвата си, не е достоен да диша.“

След като крал Едуард се отдръпна от гробницата на светеца, церемонията свърши. По знак на сър Джон де Варен графовете, бароните и духовниците се изнизаха през един отвор в цветната завеса, която отделяше светилището от останалата част от църквата, очаквайки с нетърпение пиршеството, организирано от краля в двореца, и възможността да мърморят против конфликта в Гаскония. Кралят не се присъедини към тях, а се отправи бавно към един от надгробните паметници в близост с гробницата на Изповедника. Най-отгоре имаше бронзово изображение на жена, а отстрани надпис:

Тук почива Елинор, над чиято душа милостивият Бог се смили.

Пред Робърт вървяха мъже, които му попречиха да види как кралят коленичи и остана сам. Той последва Хъмфри навън от светилището на храма в огромния му, подобен на пещера търбух. Прозорците по продължение на коридорите бяха от тъмночервено и синьо стъкло, декорирано с щитове, а стените между мраморните колони бяха в златисто и аленочервено.

Робърт, стигнал почти до средата на коридора, забеляза човек в раираната туника на кралски пратеник, който разговаряше с Ралф де Монтърмър. Ралф се извърна и огледа с търсещ поглед тълпата. Видя Робърт и го посочи на пратеника. Когато той се приближи, Робърт спря, последван от заинтригувания Хъмфри.

— Сър Робърт от Карик. — Пратеникът му подаде свит на руло пергамент. — Писмо от Шотландия, сър. Пристигна преди известно време, но не можахме да ви го предадем.

Робърт повдигна по-високо щита си, за да освободи ръката си и да вземе писмото, предполагайки, че е от дядо му. Беше пратил известие в Шотландия, преди да тръгне за Уелс, в което уведомяваше лорда, че е призован да изпълни дълга си към краля. Усмихна се, когато видя печата на дядо си, отвори писмото и започна да чете, докато мъжете минаваха покрай него. Постепенно усмивката му изчезна.

— Какво има? — попита Хъмфри, забелязал промяната в изражението му.

Робърт не отговори, а препрочете отново писмото. Когато Хъмфри повтори въпроса, той срещна смутен въпросителния поглед на приятеля си.

— Трябва да се върна у дома. — Замълча за момент, за да се прокашля. — За да се оженя.

— Да се ожениш?

— За една от дъщерите на сър Доналд, графа на Мар — каза, заеквайки, Робърт и се загледа в щита си, издраскан в битката. — Трябва в най-скоро време да се сбогувам с краля. — После подаде щита с дракона на Хъмфри. — Нека ти върна това. Не знам колко дълго ще отсъствам.

Хъмфри не посегна да вземе щита.

— След като веднъж си станал рицар на Дракона, оставаш такъв завинаги. Щитът е твой, Робърт, задръж го. — Накрая подсвирна леко и се засмя: — Ами в такъв случай тази нощ трябва да организираме запомнящо се пиршество, щом като ще ти е последна като ерген. Женен, значи? — Поклати глава и отново се засмя: — Предполагам, че скоро всички ще поемем това бреме.