Робин Янг - Бунт

Докато Робърт гледаше, видя да докарват пред чакащите рицари и оцелелите Мадог ап Луелин, ранен, но жив. Ръцете му бяха вързани на гърба, но вървеше изправен, с предизвикателно вдигната глава между двама рицари, които го държаха. Златният обръч, който беше носил по време на битката, още беше на главата му, а покритият с вдлъбнатини метал лепнеше от кръв. Изведоха го пред Едуард. Високата му фигура стоеше изправена на фона на мрачното небе, а червеният му плащ се развяваше от вятъра. Зад краля се вееха две знамена. Едното беше неговото с кралския герб на Англия, а другото — с избелелия дракон. Кралят кимна и един свещеник в черна роба пристъпи напред, за да вземе короната от главата на Мадог. Уелският бунтовник процеди яростно през зъби няколко думи, но рицарите го държаха здраво и Мадог не можеше да спре свещеника — той взе короната на Артур и я предаде на краля на Англия.

Едуард се вгледа в изцапаната със засъхнала кръв златна корона, която беше вдигнала един народ срещу него. След това, очевидно доволен, махна с ръка да я приберат.

— Ще я почистим и поправим. — Когато свещеникът отнесе короната, погледът на краля се спря на Мадог. — Ти организира бунт, извърши убийства, навлезе в чужди земи, извърши нападения и кражби. Унищожи имущество, предизвика вълнения и смути спокойствието на краля си.

Мадог не трепна и продължи да гледа Едуард.

Робърт, който наблюдаваше заедно с останалите, се запита дали той или някой от оцелелите разбира какво казва кралят.

— Заради твоите престъпления ще бъдеш отведен в лондонския Тауър, където ще прекараш остатъка от дните си. — Кралят спря за момент, а вятърът развя знамето с дракона. — Десет години са дълго време. Хората на Уелс са забравили цената на бунта. — Едуард погледна зад себе си, където се бяха събрали Джон де Варен и английските графове. — Нужно е наново да се припомни.

Робърт чу нечий вик и когато групата се раздели, видя да влачат един човек. Беше млад мъж, с черна като катран коса.

Мадог извика и се опита да се освободи.

— Казаха ни, че това е брат ти Дейвид — рече Едуард.

Покритото със синини лице на Дейвид беше ужасено, но той плю на земята, когато рицарите го извлякоха покрай Едуард до мястото, където чакаха два коня, държани от двама оръженосци на краля. Един от рицарите вдигна юмрук, за да го удари, но кралят поклати глава. Мадог се мъчеше да се отскубне от държащите го рицари, крещеше нещо неразбрано на уелски към краля и брат си, който гледаше пребледнял конете. Към седлата и на двата коня имаше привързани дебели въжета, а войници държаха свободните им краища.

Рицарите разпънаха ръцете на Дейвид. Войниците, които държаха въжетата, пристъпиха напред, завързаха ги около китките му и провериха дали всеки възел е здраво стегнат. Конете изпръхтяха, когато оръженосците ги заведоха да застанат от двете страни на Дейвид, чиито гърди се повдигаха и спускаха. Въжетата, завързани за китките на Дейвид и за седлата, се развиха, но все още бяха отпуснати. Рицарите накараха наблюдаващите да отстъпят назад, за да не пречат на конете. Някои от оцелелите извърнаха глави, жени притиснаха лицата на децата в полите си, мъже затвориха очи, но повечето продължиха да наблюдават в мълчание. Едуард стоеше заедно с приближените си. Лицето му не изразяваше нищо.

Двама войници започнаха да се блъскат зад Робърт, за да видят по-добре Дейвид, който стоеше сам, притиснал ръце до тялото си.

Единият от войниците се ухили и каза на другия:

— Веднъж видях как ръцете на един човек бяха направо откъснати от тялото.

Робърт пропусна двамата пред себе си. Кралят даде знак на оръженосците си, а те вдигнаха камшиците и удариха с все сила конете по задниците. Животните се втурнаха в противоположни посоки, въжетата се изопнаха и разпънаха ръцете на Дейвид. Болезненият вик на Мадог се сля с писъка на брат му.

Когато измъкнатите от ставите ръце на Дейвид бяха развързани, касапницата продължи. Осакатеното му тяло беше довлечено на една маса, където той беше жестоко осакатен от ножа на екзекутора. Накрая беше нарязан на парчета и кървавите късове бяха поставени в бурета, за да бъдат разпратени из кралството като доказателство за цената на бунта. Короната, която бяха носили Брут и самият Артур, щеше да бъде предадена в Уестминстър и това щеше да представлява последният гвоздей в ковчега на уелската свобода.

Робърт остави мъчителните вопли на Мадог зад гърба си и се отдалечи надолу по склона на хълма.