Робин Янг - Бунт

Вдигна по-високо щита върху ръката си и премигна от болезненото свиване на мускулите, а после прибра меха в торбата на седлото и взе меча. Оръжието лепнеше от кръв с мириса на стари монети, държани дълго време в ръка. Стиснал зъби, Робърт пъхна шлема си най-отгоре в торбата на седлото. По време на атаката беше изгубил от поглед брат си и своите хора. Димът закриваше небето, така че той бе загубил представа за времето. Може да бяха изминали само минути, откакто влязоха в града, а може да бяха и часове. По улицата отпред вървяха пехотинци, които доубиваха умиращите и заповядваха на оцелелите да излязат от къщите, чиито сламени покриви продължаваха да горят. Пристигнаха още рицари и въздухът се изпълни с тропот на копита. Сред тях се виждаше знамето на Пембрук. Червени птици на фона от сини и бели райета привлякоха вниманието на Робърт. Когато отрядът приближи, той се обърна, хвана юздите на Хънтър и тръгна по съседната уличка, решил да се върне по стъпките си, за да потърси брат си.

Не беше отишъл много далеч, когато уличката зад него се изпълни с тропот на копита. Робърт се обърна и видя рицар, който яздеше към него. Имаше време да види бързо приближаващите се сини и бели райета и вдигнатия меч в ръката на рицаря, но разбра, че мъжът няма намерение да забави ход. Още разгорещен от битката, реагира моментално. Плесна Хънтър по задницата и конят се втурна в галоп по уличката, а самият той се залепи плътно до стената на една сграда, за да не е на пътя на бойния кон и размахвания меч. Рицарят и конят профучаха покрай него, преди да спрат по-надолу по разкаляната улица. С рязко дръпване на юздите рицарят изви коня обратно. Робърт посегна към шлема, който беше изпаднал от торбата, когато Хънтър препусна, и в този момент видя как рицарят вдигна визьора на шлема си. Зад желязната преграда го гледаха очите на Еймър де Валънс, искрящи от дива злоба. Човекът беше като пиян от кръвопролитието. Туниката, както и покривалото на коня бяха зацапани със засъхнала кръв. Като срита коня си в хълбоците и отново се втурна срещу Робърт, намерението му стана ясно.

Робърт се хвърли към вратата на порутената къща срещу него. Блъсна се в нея в мига, в който Еймър връхлетя върху му, а тясната уличка се изпълни с тропота на железните копита на коня. Вратата с трясък се отвори от силния сблъсък и Робърт влетя в тъмнината зад нея. Успя с мъка да се задържи на крака и установи, че се намира в невзрачна кухня, в която имаше дъсчена маса, върху която се виждаха остатъци от ядене. През процепите на капаците на прозорците от двете страни на разбитата врата се процеждаше светлина. Из стаята се търкаляха няколко дървени столчета, в огнището все още тлееше огън, но нямаше и следа от обитатели. Робърт чу как отвън конят силно изпръхтя и последва дрънчене на шпори по земята. Пусна шлема си на пода, вдигна щита с лявата си ръка и стисна изцапания с кръв меч в дясната.

Фигурата на Еймър се показа на входа и закри светлината. В ръката си държеше готов за действие меч и също носеше щит с изрисуван върху него дракон. Рицарят влезе в стаята и пълните му с омраза очи се вторачиха в притихналия Робърт, чиито гърди се повдигаха и спускаха под туниката.

— Още един селяндур, скрил се в коптора си, който чака да го заколят — каза на френски Еймър с глас, пълен със сарказъм и злоба. — Докато намерят трупа ти, отдавна ще съм заминал.

Робърт облиза неспокойно устните си.

— Добра идея — каза той и вдигна меча си, — защото важи и за двама ни.

Еймър се изсмя.

— Аз не съм Гай. Няма да бъда победен толкова лесно. — Погледът му се спря на щита върху ръката на Робърт, на който се виждаше смътно драконът, осветен от тлеещото огнище. — Мислиш, че си достоен, защото те е избрал Хъмфри, така ли? — изведнъж процеди през зъби той. — Ти си просто удобен. Заради влиянието и земите, които може да му помогнат да се издигне. Истината е, че за братята ми ти си чужденец. Външен човек!

— Това не ти дава мира, нали? Както и фактът, че мен ме избраха толкова скоро, а ти трябваше да чакаш три години, преди да те поканят да се присъединиш към ордена. Да — продължи Робърт, доволен от изражението върху лицето на Еймър, — твоите така наречени братя ми го казаха. — Пристъпи към рицаря и омразата отново разпали жаждата му за кръв. — Може и да съм чужденец, но те ми се довериха много по-бързо, отколкото на теб. Хъмфри те е преценил що за стока си, Валънс, в момента, в който те е видял.

Еймър моментално се нахвърли върху него и мечът му разсече въздуха. Рицарят се втурна насреща му, принуждавайки Робърт бързо да посрещне удара. В тясното помещение трясъкът от стоварилия се върху щита меч беше оглушителен. Робърт почувства как ръката му изтръпна, но реагира веднага, отблъсквайки с всичка сила с щита си меча на Еймър. Рицарят политна назад от натиска на Робърт, кракът му докачи едно от столчетата, което се претърколи зад него. Това отвлече вниманието му само за секунда, но тя беше достатъчна Робърт да замахне с щита и да го стовари в лицето на Еймър. Шлемът на Еймър пое по-голямата част от силата на удара, но той политна така силно назад, че загуби равновесие. При падането на пода от сътресението мечът изхвръкна от ръката му. Успя да се изправи на крака в момента, в който Робърт отново го връхлетя. Наведе се рязко под мощния му замах с меча и беше принуден да се завърти, преди да успее да вземе отново своя меч. Вдигна щита, за да отбие нов удар, насочен към главата му. Мечът на Робърт се стовари върху боядисаното дърво и остави дълбока резка през дракона. От силата на удара Еймър изпусна през зъби въздуха си, а после с мощен удар на щита отби меча на Робърт. Когато оръжието се отклони встрани, Еймър се хвърли с главата напред към врага си.