Робин Янг - Бунт

По-нататък битката се пренесе в центъра близо до пазарния площад на Ланфаес. Мадог ап Луелин и останалите бунтовници се бяха барикадирали на улица, която водеше встрани от площада, използвайки каруци и мебели, измъкнати от къщите. С тях бяха и стотина граждани, които размахваха кухненски ножове и ловджийски лъкове, но повечето се бяха отказали от борбата и бягаха ужасени пред рицарите и пехотата към домовете си, за да защитят своите семейства.

Под командите на Мадог хората на барикадите бяха успели да отблъснат две атаки по заповед на Едуард. Пиките им стърчаха по дължината на цялата барикада и отблъскваха налитащите рицари. Някои от гражданите нададоха радостни викове, като видяха рицарите да отстъпват, спрени от стената от пики. Бунтовниците и Мадог, с короната на Артур на главата, запазиха мълчание. Възгласите стихнаха, когато кралят нареди стрелците си с арбалети в една линия пред барикадите. В продължение на десетилетия мъжете от Гаскония използваха умело това оръжие, забранено в някои части на християнския свят, осъдено от папата и смятано от повечето хора за оръжие за наемници. От запалените покриви наблизо в пространството между стрелците и барикадите на уелсците се виеха гъсти кълба дим. Хората от Гуинед не се страхуваха много от английските стрелци, които като тях използваха къси лъкове. Само тези от Южен Уелс умееха да стрелят с мощния, смъртоносен дълъг лък. Стрелите, изстреляни от късия лък, можеха да ослепят и объркат противника, но ако не попаднеха на незащитена плът, те рядко убиваха. Тракаха, без да причинят щети, по броните и се забиваха в подплатата на ризниците. Дългите лъкове и арбалетите бяха съвсем друго нещо. Една добре насочена стрела можеше да пробие бронята на рицаря и да се забие в бедрото, в седлото или в коня под него. А за уелския боец, облечен с туника от втвърдена кожа, тези стрели означаваха бърза и мъчителна смърт.

С бързи, заучени движения стрелците забиваха крак в стремето на арбалета и дръпваха назад, нагласявайки тетивата върху спусъка. Вземаха стрела от коша, закачен на колана, поставяха я в процепа, вдигаха лъка, прицелваха се и натискаха спусъка. Стрелите се понесоха към барикадата, преминавайки през дупки в колелата на каруците и под пейките. Започнаха да падат хора, пронизани в раменете, гърлата, лицата и коремите. Мадог, който беше приклекнал зад куп чували с жито, започна да дава колкото му глас държи команди, за да овладее настъпилата бъркотия. Стрелите бяха изстрелвани толкова бързо една след друга, че притъмня.

Бунтовниците се хвърлиха на земята. Някои използваха като щитове телата на умиращи или ранени другари. Гражданите, пощурели при вида на тази касапница, се разбягаха. Мнозина паднаха, пронизани от стрели в гърбовете. Забелязал объркването и паниката, Едуард даде заповед на рицарите да атакуват. С изпращането на последната стрела кавалерията се втурна към барикадите. Мадог и бунтовниците, много от които бяха ранени, а други — легнали на земята, за да се предпазят от стрелите, нямаха време да насочат пиките си срещу врага. Рицарите започнаха да прескачат с конете си барикадата или да я заобикалят и битката за Ангълси се поднови с ръкопашен бой. Той беше кратък и кървав. Мадог падна с рев на земята, когато Джон де Варен изби пиката от ръката му.

Робърт свали шлема си и усети ледения вятър като плесница по мокрите си от пот бузи. Почувства в устата си вкус на пот и стомана. Облегна се на кирпичената стена на една къща и издърпа със зъби запушалката на меха с вино. Изплю корковата тапа и пи, докато мехът се изпразни. На улицата около него беше пълно с трупове, а по стените на къщите се виждаха петна от кръв. Черепът на един мъж наблизо беше спукан и от широката рана между сплъстената коса се процеждаше розово-сив мозък. Може би човекът беше стъпкан от кон или раната беше от секира. Робърт не мислеше, че той е отговорен за това, но беше трудно да се каже. Някои моменти от клането наоколо му се губеха.

Наблизо имаше и други рицари и оръженосци, които пиеха жадно от меховете и се опитваха да си поемат дъх, след като преди секунди беше дошла заповедта за пощада на останалите живи граждани. Някои вече се радваха на победата, но смехът им беше напрегнат и пресилен. Други мълчаха и се стараеха да не гледат кървавата сцена наоколо. Робърт беше видял няколко души да смъкват шлемовете си и да повръщат. Отблъсна се от стената и отиде до мястото, където беше оставил Хънтър, завързан за една празна каруца, в която беше сложил меча си.