Робин Янг - Бунт

Робърт се хвана за борда, когато лодката се издигна над една вълна. Априлският студ опъваше кожата на лицето му, но останалата част от тялото му, покрита с броня, беше предпазена от него. Правеше го по-едър и трудно подвижен в тясната лодка. Трикото беше покрито с броня, привързана с колан, а върху нея имаше туника, ризница и сюртук. Ризницата беше на червеникави петна от ръждата. Усещаше миризмата на метала. Край него хората му се бяха свили между гребците заедно с други рицари. Оръженосците стояха прави най-отзад и държаха конете. Отпред, върху палубата на един кораб, имаше ствол, настръхнал от шипове и омотан с вериги. Около него седяха приведени пехотинци с увити в плат ръце. Всички гледаха към острова, който се издигаше пред тях. Сега познатите на Робърт лица бяха станали по-малко. Миналия месец към тях се бяха присъединили много хора, когато проходите през планинските прегради на Кадър Идрис и Сноудън бяха станали проходими, а от топящите се по върховете снегове потоците се бяха превърнали в реки. Другите, които познаваше от самото начало на войната, изглеждаха почти неузнаваеми заради отслабването през зимата. Някога закръглените им и бодри лица сега бяха измършавели, с увиснала кожа и хлътнали очи.

След нападението срещу колоната на обоза крал Едуард беше поискал да отвърне на удара, но уелсците, които се движеха по-бързо пешком из скалистия терен, изчезнаха, а снегът затрупа следите им. Гневен и унижен, кралят се принуди да поведе армията си обратно в Конуи. Останали без провизии по време на похода, хората бързо отслабнаха. На втория ден вече пиеха разтопен сняг. На третия последваха първите смъртни случаи на войници, спали по-далеч от огньовете. Конете стъпваха сред все по-дълбоки преспи и рицарите бяха принудени да изоставят няколкото каруци, оцелели при нападението. Появилият се в края на четвъртия ден Конуи, чиито крепостни стени едва се забелязваха сред заобикалящата ги белота, им се стори като отговор на отправена молитва. Но успокоението им беше за кратко, след като икономът на краля преброи сред настъпилата напрегната тишина малкото чували с жито, останали в складовете на крепостта. На следващия ден вятърът се усили, задуха откъм морето и подгони вълните в устието. Небето, обагрено в отблъскващо зелено, се изпълни със снежинки, които заслепяваха хората по крепостните стени, взиращи се в хоризонта, да открият корабите от Петте пристанища 5 5 Хейстингс, Ню Ромни, Хайт, Доувър, Сандуич. — Бел.прев. и Ирландия, които трябваше да докарат продоволствие. Ветровете беснееха, в морето имаше вълнение и корабите не идваха.

Януари отмина, дойде февруари, а студът и гладът продължаваха. Дърветата в овощните градини на Конуи бяха изсечени за огрев. Последните овце бяха заклани. Виното и бирата свършиха бързо и скоро всички, включително и кралят, бяха принудени да пият вода, примесена с мед. Снежните виелици отминаха едва в края на февруари, оставяйки земята с огърлици от преспи. Морето най-после се успокои, а през разкъсаните облаци се показаха белите шапки на планинските върхове. Скоро след това, в един оловносив следобед, в устието бяха забелязани първите кораби. Хората по крепостните стени нададоха радостни викове, а от усмивките устните им се напукаха. След продоволствието от юг пристигнаха още хора, между тях и бащата на Хъмфри, унищожил бунтовниците, срещу които беше изправен в Брекън. Въпреки това кралят не се успокои, защото най-близките сили на Мадог, които се криеха някъде в планините над Конуи, го бяха тормозили през цялото време, докато траеха бурите.

Когато времето се пооправи, срещу тях беше изпратена голяма войска, командвана от графовете Херефорд и Уорик. Водени от признанията на уелсеца при Нефин, те се отправиха към планините да търсят крепостта на Мадог. За да не се виждат в снега, хората бяха с бели мантии и графовете успяха да ги преведат незабелязано през целия път до стените на порутената крепост в подножието на Сноудън. Там с изгрева на слънцето възмездието беше осъществено. По време на безмилостната атака загинаха стотици уелсци. Англичаните превзеха осеяната с руини крепост, където се намираше повечето от заграбеното от обоза имущество на краля. Едва когато кървавата битка свърши, хората на Херефорд видяха следи в снега, водещи към гората, и разбраха, че някои от бунтовниците са успели да избягат. След като огледаха убитите и разпитаха грубо оцелелите, установиха, че сред избягалите е бил и Мадог. Дни по-късно съгледвачите донесоха сведения за местоположението на бунтовниците. Мадог и командирите му се бяха прехвърлили с лодка до Ангълси. Бяха принудили Мадог да се спасява с бягство и обръчът около разпилените му сили беше започнал да се затваря. По-малко от месец, след като изглеждаше, че кралят и армията само си губят времето в Конуи, нещата се бяха обърнали.