Робин Янг - Бунт

— Какво има?

— Виж! — каза тихо Едуард.

Проследи погледа му към хълмовете, откъдето бяха дошли, и забеляза слабо оранжево зарево зад един хребет. Беше от голям пожар на няколко мили от тях. Вниманието му привлякоха две фигури, които се показаха от мрака. Те влачеха помежду си трети човек, притиснал с ръка смачкана на топка кърпа върху врата си. Когато минаха покрай него, Робърт забеляза, че кърпата е напоена от кръв.

— Събудете всички! — нареди той на рицарите и се наведе да вземе ризницата си. Тъкмо надяваше шлема, когато се появи Хъмфри, също сложил бронята си. Щитът в ръката му не беше с фамилния герб, а със златния дракон.

— Какво става? — попита го Робърт.

— Обозът е бил нападнат. Потегляме към тях.

— Нес, оседлай Хънтър — викна Робърт на оръженосеца си, който кимна и изчезна. — Войската на Мадог ли е? — попита той и погледна отново Хъмфри.

— Не знаем. Станало е много бързо. — Хъмфри проследи с поглед Робърт, който отиде да вземе меча от купа с вещите си. — Вземи и щита си. Само ти, Робърт — добави той, като погледна към Едуард и рицарите от Есекс. — Основната част от силите ни трябва да остане тук, в случай че нападението е било за отвличане на вниманието от по-голяма атака. Тук ще командва графът на Уорик.

Хъмфри продължи сред настъпилата суматоха в разбудилия се лагер, а Робърт приклекна до чувала, в който беше щитът му. Поколеба се за момент, после го извади и усети как вълнението се надига в гърдите, когато тъмночервеният щит се показа на светлината на огъня. Изправи се и срещна погледа на Едуард.

Нес се провикна:

— Хънтър е готов, сър.

Робърт метна наметалото на плещите си и последва оръженосеца.

— Братко! — каза Едуард и го хвана за ръката.

— Уорик ще ви каже какво да правите — рече Робърт, мина покрай него и се изгуби в тъмнината.

Крал Едуард вече беше възседнал Беярд и около него се събираше голяма група. Няколко рицари държаха запалени факли, които осветяваха драконите върху щитовете им. По лицето на краля се четеше справедлив гняв, който можеше да бъде уталожен само с кръв. Врагът беше нападнал без предупреждение, не лице в лице на открито бойно поле, а в тъмнината, възползвайки се от слабостта им.

Кралят заби шпори в хълбоците на Беярд и отрядът от неколкостотин души го последва решително, напускайки Нефин. Робърт, който яздеше редом с Хъмфри, забеляза, че брат му, останал сам край огъня, запасва колана си с меча. Стисна щита, сръга Хънтър и застана в средата на рицарите. За момента техните разногласия бяха оставени настрани и враждебността им бе насочена навън към невидимия враг на склона на хълма. За пръв път през дългия поход Робърт почувства въодушевление. Сега беше част от отряда на краля. Бяха го избрали и му се доверяваха. Брат му не разбираше.

Изкачиха се нагоре над скалите, чувайки как вълните се разбиват шумно под тях. На слабата светлина, която се задаваше от изток, Робърт виждаше бели гребени по протежение на целия бряг. След около час щеше да съмне. Усети нещо меко върху лицето си и разбра, че е сняг.

След около две мили заревото на хоризонта постепенно започна да се издига по-високо и когато заобиколиха един стръмен склон, видяха пламъците да се издигат в една скалиста долина между два хълма. Сега снегът заваля по-силно. Отрядът забави ход. Хората се взираха в тъмните възвишения от двете страни, очаквайки всеки миг да бъдат нападнати. Докато минаваха през разбития обоз, картината на опустошението се разкри напълно пред очите им. Земята, засипвана от снега, беше осеяна с трупове. Някои бяха със стърчащи от телата стрели, други очевидно бяха водили ръкопашен бой, в който противниците им са били въоръжени с груби оръжия, главно секири и пики, ако се съдеше по нанесените дълбоки рани. Имаше разрязани гърла, разсечени лица, глави с показващ се от раните мозък, откъснати от телата крайници. Повечето от убитите бяха каруцари или оръженосци и броните им не бяха подходящи за силите на нападналия ги противник.

Рицарите от кралския отряд слязоха от конете и подритнаха телата на няколко уелсци, чиито груби вълнени дрехи бяха напоени с кръв. Тежката миризма на смърт се притъпяваше от дима, който се виеше над пращащия огън, запален сред събраните накуп голям брой каруци. Между хората се виждаха масивните трупове на товарни коне. Един ранен кон зацвили жално, когато рицарите навлязоха между каруците. Животното се изправи с мъка на крака и вътрешностите му се показаха през дълбоката рана в корема. Като видя приближаващите мъже, конят направи няколко несигурно крачки. От движението червата му провиснаха надолу и той се строполи.