Робин Янг - Бунт

Когато барабанчиците започнаха да бият по-бързо барабаните, Робърт видя на брега да тичат хора, изплашени от приближаващата флотилия. Отвъд един ров и издигнатите укрепления от пръст, завършващи с дървена ограда, беше град Ланфаес. Към портите на града по една дига течеше поток от хора и животни. Някои от войниците в лодките започнаха да ги обсипват с подигравки, но от това атмосферата не се подобри много. Мъжете започнаха да нахлупват шлемовете си и Робърт почувства колко са напрегнати. Самият той се усещаше напрегнат като тетивата на лък. Подобно на много други тук, до момента той не беше участвал в истинско сражение в тази война за разлика от силите на Пембрук, Херефорд и Уорик. Сега беше шансът на останалите, които чакаха да докажат способностите си пред своя крал.

Първите лодки се врязаха в чакъла по брега. Хората прибраха греблата, наскачаха в ледената вода и ги изтеглиха през разпенените вълни. Зад тях скочиха стрелци с готови за стрелба лъкове и се подредиха на пясъчния бряг, докато рицарите и конете слизаха от лодките. Бойните коне тропаха нетърпеливо върху спуснатите от бордовете дъски, преди да бъдат отведени по тях на брега, където копитата им започнаха да затъват в калта. Рицарите първи се качиха на конете, спуснаха решетките на шлемовете и изтеглиха мечовете си. В пролуките между вече спрелите на брега лодки се врязаха нови. Дървеният ствол с шиповете беше вдигнат от шестнадесет мъже и после изтеглен с помощта на веригите на брега. Кралят възседна Беярд и сред отсечените заповеди на командирите той и хората му тръгнаха напред. Стрелците се отдръпнаха, за да им направят път, а след това ги последваха. Зад тях, напрягайки мускули, тръгнаха шестнадесетте мъже с тарана. Последни бяха пехотинците, въоръжени с пики, чукове и къси мечове.

Робърт яздеше под знамето на Карик, с щита с дракона в лявата ръка. Сега, когато това беше символът на краля воин Артур и на общата кауза, той го носеше с гордост. Когато забеляза Хъмфри, рицарят вдигна високо свитата си в юмрук ръка, а Робърт му отговори. Днес с Божията воля те щяха да сложат край на тази война. Искаше да се върне у дома окървавен, да може да разкаже на дядо си, че и той се е проявил във войната на краля. Изнервен и нетърпелив, Робърт дишаше учестено в тясното пространство на шлема.

Авангардът наближи портите на Ланфаес. По сигнал от Джон де Варен рицарите и оръженосците забавиха ход, за да са на безопасно разстояние от земния насип, а отпред излязоха мъжете с тарана. Стрелците застанаха в редица, готови да засилят със стрели дървената ограда. След като изстреляха иззад нея няколко стрели, шестнадесетте войници нарамиха тарана и го понесоха по калната дига, водеща към портите. Една стрела се заби във врата на войник и когато той падна, нататък пратиха други двама войници. Те изтичаха приведени напред, поглеждайки страхливо към оградата. Единият започна да влачи ранения назад, а другият зае мястото му и хвана веригата. Заедно шестнадесетте продължиха да вървят бавно напред, насочили тарана към портите. При удара оградата потрепери, но издържа. Мъжете го изтеглиха назад и отново се втурнаха напред, премигвайки от усилието. Рицарите наблюдаваха, а конете им потропваха нетърпеливо с копита. Откъм оградата полетяха още стрели. След тях отгоре полетяха снопове запалена слама, които изпопадаха между мъжете при тарана и объркаха дружните им действия, докато няколко войници разчистят пламтящите останки. На английските стрелци беше даден сигнал и те изстреляха стрелите си над портите. Оттатък оградата се чуха викове, някои предупреждаващи, други — от болка.

Челото на тарана продължи да блъска в преградата и с всеки удар портите даваха все повече признаци, че ще поддадат. Накрая се чу силен трясък и таранът проби портата. Войниците го издърпаха назад, а шиповете разцепиха още повече гредите. Оттатък оградата настъпи паника. Войниците изтеглиха тарана назад през дигата, а на тяхно място се втурнаха други, въоръжени с чукове и пики, за да доразбият портата. През направената от тарана дупка се видя как хората оттатък тичат насам-натам. Прозвучаха тръби, първите рицари пришпориха бойните си коне и под копитата им се разхвърчаха кал и все още тлееща слама. Възседнал Беярд, крал Едуард препускаше безстрашно с изваден меч начело на отряда. Срещу тях от отбранителните позиции полетяха стрели. Острите им върхове зачаткаха по броните на конете и по щитовете. Ударен, един кон се изправи на задни крака, копитата му се плъзнаха и той полетя в рова, смазвайки ездача под тежестта си.