Робин Янг - Бунт

Пред портите настана блъсканица. Робърт се беше озовал по средата. Крещяха мъже, цвилеха коне, после шумният поток го понесе и той премина през портата. През отвора на шлема си можеше да вижда само напред. Нещо отскочи от главата му, може би стрела, след това беше повлечен надолу по улицата, покрай мяркащите се пред очите му къщи от кал и греди. Бунтовниците и гражданите, които защитаваха портата, побягнаха пред връхлитащата кавалерия. Рицарите пред Робърт започнаха да стоварват мечовете си върху бягащите фигури, малцина от които носеха брони. Един мъж падна, притиснат между два коня, а после изчезна под подкованите с желязо копита на онези, които идваха отзад. Робърт усети, че Хънтър стъпва по нещо меко, преди да бъде увлечен от инерцията на конете на сър Джон де Варен и другите пред него. Брат му, рицарите от Есекс и оръженосците яздеха непосредствено подире му при преминаването през портите, но не можеше да каже дали продължават да са още там. Атаката беше толкова устремна, че беше невъзможно да направи каквото и да било, освен да гледа напред и да внимава да не се блъсне в тези пред него.

След като преминаха в галоп по широка кална улица и навлязоха в една овощна градина, където земята беше посивяла от стопения сняг, Робърт видя как рицарите се разпръснаха, за да хвърлят запалени факли по сламените покриви на къщите. Уелсците се пръснаха между дърветата, опитвайки се отчаяно да се спасят от нападателите. Един човек се хвърли към нисък клон и се повдигна нагоре, обаче рицар пришпори коня си към него и стовари с всичка сила меча си в гърба му. Острието разсече плътта и отвори широка рана, от която бликна кръв и се показаха вътрешни органи. Почти разполовен на две, мъжът се смъкна от клона в размекнатия сняг, а рицарят продължи да се носи в галоп напред. Друг уелсец, опрял гръб в едно дърво, вдигна ръце и започна да моли за пощада. Рицарят, който профуча покрай него, заби бързо меча си в гърлото му и го извади, оставяйки човека да се срине на земята и да кашля кръв върху гърдите си. Много бяха направо разсечени сред фонтани от кръв.

Докато Робърт следваше Варен, по улиците нахлуха още рицари. Видя ги да се разделят, повеждайки войниците си из страничните улички, за да преследват гражданите, сред които бяха и остатъците от армията на Мадог. Мерна бледи лица по прозорците на къщите, чу писъци сред гъстия дим, изпълнил въздуха. Командирите ревяха заповеди през железните визьори на шлемовете си, а мъжете крещяха като луди, докато убиваха или бяха убивани. Ужасът нарастваше на всяка улица с всеки удар на меч, с всяко замахване с чук или пика. Плът, живот, човек: за мъжете тези неща се бяха превърнали в мишени, които трябваше да бъдат поразени без никакво угризение.

Робърт изостана назад в блъсканицата и остави другите да преследват бягащите пред тях бунтовници. Заповедите бяха да съсекат всеки, заварен на улиците, за да предизвикат по-бърза капитулация, след която животът на онези, които оцелееха, щеше да бъде пощаден. Робърт беше виждал смърт и по време на дуела с Гай беше най-близко да отнеме живота на другиго, ала дори и тогава имаше някакви наложени правила. Тук нямаше такива ограничения. Свободата да убиваш беше главозамайващо, неудържимо чувство. Обаче по-старите рицари го притискаха отзад и го принуждаваха да продължи. Ядосан от колебанието си, Робърт насочи вниманието си към мъж, който се шмугна в една тясна уличка. Пришпори коня си и се отдели от останалите, за да го последва.

Слънчевата светлина се отразяваше от локвите, които се разплискваха на всички страни, докато конят му препускаше през тях. В пространствата между сградите зърна други мъже да прибягват като плъхове през боклуците и калта. Из уличките нахлуха пеши войници и започнаха да разбиват вратите, за да преследват бунтовниците. Гъстият дим се изпълни с крясъците на бягащите. Един уелсец бягаше точно пред него, като размахваше енергично ръце. Робърт вдигна меча си, усещаше бясно туптене в главата. Изведнъж човекът се шмугна в друга уличка и Робърт профуча покрай нея. Изруга и накара Хънтър да спре.

Принуди го да се обърне обратно, като дръпна наляво юздата и го срита в десния хълбок. Последва човека.

Сега мъжът беше на известно разстояние от него. Видя го, че се опитва да влезе в една от къщите, но вратата беше залостена. Продължи отчаяно да бяга с всички сили. Робърт препусна след него, скъсявайки бързо разстоянието помежду им. Приготви се да нанесе смъртоносния удар, както го беше правил стотици пъти, преследвайки вълци, елени и мечки. Замахна с меча и нанесе удара в извивката между врата и рамото на човека. Ударът разтърси не само ръката и рамото на Робърт, а и стомаха и гърдите му. Нямаше нищо общо с удара по звяр. Измъкна меча си и препусна нататък по уличката. Стоманата в ръката му лъщеше от кръв, изненадващо червена на светлината на зимното слънце.