Робин Янг - Бунт

Заварен неподготвен за силния удар на рицаря, Робърт се озова притиснат от масата, която изскърца на каменните плочи. Успя да се претърколи обратно, докато не се изтегли наполовина върху дъските, а Еймър го притисна под щита, оголил зъби. Робърт вдигна меча си, пъшкайки от усилието, и го стовари върху рамото на Еймър. Ударът не беше силен и бронята на рицаря го пое, но това го извади от равновесие и даде на Робърт възможност да го отблъсне и да се изправи на крака. Хвърли се напред, за да не позволи на рицаря да вземе меча си. Еймър се наведе и сграбчи шлема, който Робърт беше изпуснал. Замахна нагоре с него и го стовари в слабините му. Робърт силно изохка и се свлече на пода. Застанал на колене, видя как Еймър се промъкна покрай него, чу как шлемът издрънча, пуснат от рицаря, и как той взе падналия си меч. През пронизващата болка чу, че шпорите му издрънчаха по каменния под. Очакването, че мечът на Еймър ще разсече черепа му, го стресна достатъчно, за да се изправи с мъка на крака и да продължи да се защитава.

С меч в ръка Еймър започна отново да нанася яростно бързи удари. Робърт никога дотогава не го беше виждал да се бие, слязъл от коня. Мускулестата му фигура и широките рамене придаваха голяма сила на ударите му. Очевидно не изпитваше страх, защото без колебание непрекъснато връхлиташе, като сечеше с меча като дървосекач и нанасяше удари с щита си като борец. Болката в слабините на Робърт беше почти отминала, но той почувства, че бързо се уморява. Не успя да нанесе навреме един удар, което позволи на Еймър да отскочи встрани и да го удари в лицето с дръжката на меча си. Робърт усети как носът му изпращя и гърлото му се напълни с кръв. Заслепен и задавен, той отстъпи, олюлявайки. През насълзените си очи видя как Еймър се усмихва. Макар че ядът го подтикваше да се хвърли напред, той продължи да отстъпва, обикаляйки масата, за да си даде време да се съвземе и да изплюе кръвта през зъбите си.

— Страхливец! — викна ядосан Еймър и усмивката му се превърна в гримаса. — Не заслужаваш щита, селяндур такъв.

Видял разкривеното лице на рицаря, Робърт почувства как гневът се надига в гърдите му. Хвърли се напред, блъсна с всички сили масата в Еймър и го събори. Рицарят се стовари върху едно столче, което се счупи под тежестта му, и той падна на пода между парчетата. Изпусна меча си, а шлемът му издрънча в каменния под и ремъкът, който го държеше, се скъса. Преди рицарят да успее да се помръдне, Робърт заобиколи масата, скочи върху него и седна на корема му. Хвърли настрани меча си и смъкна шлема от главата на рицаря. Замаян за момент от падането, Еймър започна да се съпротивлява, но Робърт го удари в лицето. Железният му юмрук размаза устните на Еймър и му счупи два зъба. Продължи да го удря, разкъсвайки кожата около едното око на Еймър, счупи му носа, а после и челюстта.

Когато, плувнал в пот и едва поемащ си дъх, Робърт се накани за пети път да стовари юмрук, до ушите му стигнаха тропот на копита и викове отвън. Спря за миг, като чу да споменават името му. Бяха хората му. Разпозна гласа на брат си и свали окървавения си юмрук.

— Тук, вътре! — извика с дрезгав глас той и се отблъсна от Еймър. Наведе се и взе меча си. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Спря за момент, загледан в лежащия на земята Еймър, който стенеше едва чуто през окървавени зъби. Стисна меча си и насочи острието му срещу рицаря.

— Следващия път ще те убия.

Оставил Еймър да лежи в несвяст на кухненския под, Робърт излезе, клатушкайки се, сред посивялата от дима дневна светлина.

Англичаните построиха лагера си на изпъстрения със сняг склон на хълма над Ланфаес. Долу, сред развалините, пожарите продължаваха да горят необезпокоявани и ярките им пламъци се виждаха ясно в настъпилата нощ. Рицарите докараха в лагера последните оцелели. Бяха окаяна група — плачещи деца, изплашени мъже и жени с пребледнели лица, някои бяха ранени.

Робърт стоеше сам. Мускулите го боляха, усещаше пулсираща болка в счупения си нос. По-старите рицари се радваха, доволни от бързината, с която се бяха справили с града и с бунтовниците. По-младите мъже изглеждаха потиснати, много от тях смълчани, опитали за пръв път какво значи да проливаш нечия кръв — нещо, което бяха очаквали с нетърпение. Сред тях беше и Еймър с подуто до неузнаваемост лице и с два липсващи зъба. Преди това Робърт го чу да казва на Хъмфри, че е бил нападнат от трима бунтовници. Съмняваше се, че Еймър изобщо ще каже истината на някого.