Робин Янг - Бунт

Близо до градските стени кралските майстори и майстори зидари разговаряха оживено, оглеждаха терена, мереха и определяха дължини с помощта на въжета. Кралят вече беше обявил намерението си да построи друга крепост на мястото на разрушения град. Войниците откарваха труповете на убитите с каруци до морския бряг. Хвърляха телата във водата и вълните се втурваха да ги покрият. Робърт вече можеше да види гърбове и глави да се носят из канала за храна на рибите и птиците. Усети зад себе си движение, обърна се и видя Хъмфри. Рицарят носеше щита с дракона, а мечът му беше прибран в ножницата. По лицето и туниката му имаше кръв.

— Свърши се — каза с въздишка Хъмфри, загледан към водата, която бавно се пълнеше с трупове. — Скоро можем да си вървим у дома. — Когато Робърт запази мълчание, той продължи: — Не се съмнявай, приятелю, че ще бъдеш награден, когато короната на Артур бъде извадена на показ до Куртана в Уестминстърското абатство. Сега ни остава да намерим само още две реликви.

Робърт забеляза как лицето на Хъмфри се изпълни с решителност. Човекът изглеждаше напълно убеден, напълно сигурен, че върви в правилната посока и че когато напътствията на пророчеството бъдат изпълнени, всичко в кралството ще бъде наред. Поради непосредствените опасности от войната и зимата Робърт не беше имал много време да подлага на съмнение основните цели на ордена, нито убедеността на останалите в пророчествата на Мерлин. Но сега, когато водите на канала пред тях отнасяха мъртъвците, започна да се замисля. В нощта на посвещаването беше така готов да повярва! Разказите за подвизите на воини, които беше слушал като момче, пълнеха главата му със златни перспективи. Тези разкази представяха битката като нещо славно, думите на поетите издигаха героите над кървавата действителност. Робърт се сети за баща си, за това как войната го беше променила. За пръв път за миг усети, че започва да разбира. Нищо чудно, че баща му не вярваше в нещата извън мрачната истина за съвременния свят, нищо чудно, че се присмиваше на хората, които вярваха. Спомни си думите на брат му в нощта, когато беше нападнат обозът при Нефин: „Имаш ли му доверие?“

— Ти така и не ми отговори какво ще направи крал Едуард, когато събере и четирите реликви — рече Робърт и погледна втренчено Хъмфри.

— Както вече ти казах, не сме посветени във всичките му планове, Робърт. Само мъжете около Кръглата маса знаят всичките му намерения. Ние трябва да докажем, че сме достойни да ни се вярва, както на тях.

— Никога ли не си имал съмнения?

Хъмфри замълча за момент.

— Просто знам, че моят крал ще направи най-доброто за кралството.

Робърт не каза нищо. Спомни си за своето кралство, обсадено с намесата на Едуард, и у него започна да се прокрадва сянката на заплаха. Но дори и след като се появи, Робърт я пропъди. Шотландия беше самостоятелно кралство със собствен крал. Не беше Уелс или Ирландия, разпокъсани и изолирани. Колкото и да желаеше короната на Артур, Едуард беше дошъл тук най-вече за да потуши един бунт.

И все пак на този пуст бряг с Хъмфри до него Робърт имаше чувството, че се намира на кръстопът, от който тръгваха много пътища. Но в главата му всички те водеха към мрака.

Запалените свещи хвърляха върху редиците им ореол от светлина, която се отразяваше в очите на мъжете и в позлатата на заобикалящите ги надгробните плочи. Централно място в храма на Уестминстърското абатство заемаше гробница, в чиято каменна основа имаше стъпала, преминаващи нагоре в ниши. Гробницата, построена от крал Хенри за костите на св. Едуард Изповедника, заедно с внушителния храм, в който се помещаваше тя, беше издигната само преди двадесет и шест години, но стъпалата й вече бяха протрити и гладки от коленете на поклонниците. Върху постамента мощите на светеца се пазеха в златна костница, над която имаше балдахин, украсен с религиозни сцени. Зад нея сенките плъзваха в мрака на подземната гробница.

Под погледите на изрисуваните светци беше коленичил крал Едуард, а червената му роба се беше нагънала около него върху стъпалата. Стоеше с наведена глава. Подире му в редици стояха хората му с лица, полузакрити от сумрака отвъд пламъците на свещите. Отпред бяха най-доверените хора на краля, мъжете от Кръглата маса: Джон де Варен и епископ Бек, графовете на Линкълн и Уорик, Аръндел, Пембрук, Херефорд, сред тях и братът на краля, Едмънд от Ланкастър. Отзад бяха Рицарите на Дракона, поставили пред себе си щитовете.