Робин Янг - Бунт

В тези тревожни дни вниманието на Робърт, чието завръщане в Шотландия беше ознаменувано със звън на сватбена камбана, беше обсебено най-вече от скръбта за загубата на дядо му и с опитите да се примири с пристигането на баща си. Но дори и той не можеше да не чува засилващия се тътен на приближаващия конфликт. Празникът Вси светии дойде със силни морски бури, които връхлетяха източното крайбрежие и събориха новата стена на катедралата „Свети Андрю“, убивайки петима зидари. На следващия ден дойде новината, че шотландската делегация сключила военен съюз с крал Филип срещу Едуард. Хората говореха, че войната със сигурност скоро ще започне. Робърт, чиято млада жена беше бременна, очакваше английският крал да постигне някакво споразумение със Съвета на дванадесетте. Той знаеше колко много беше струвала на Едуард победата в Уелс и се съмняваше, че кралят или бароните му имат желание за нов конфликт, особено когато английските войници продължаваха да са ангажирани в Гаскония. Отговорът на Едуард го изненада.

След като научи за съюза, кралят поиска да му бъдат предадени три крепости в Шотландия и забрани французи да навлизат в шотландска територия. Там, където Балиол би отстъпил, Съветът прояви твърдост и воден от Комън, отказа да предаде трите крепости. В отговор Едуард конфискува английските земи и имуществото на тези мъже и нареди на шерифите си да арестуват всеки шотландец, заварен в кралството му. Скоро стана ясно, че това са последните действия преди неизбежното. Надигащото се по време на преговорите напрежение можеше само да експлодира.

Преди Коледа в Лохмейбън пристигнаха заповеди с печата на крал Джон, но подписани от Джон Комън от името на дванадесетте. В тях се нареждаше лордът на Анандейл и синът му да се подготвят за оръжейна инспекция през новата година. Изборът беше ясен — или да се бият за крал, когото ненавиждат и да загубят английските си имения, или да предадат кралството си и да загубят шотландските си земи. Робърт се почувства разкъсан между шотландското си наследство и клетвата си пред Рицарите на Дракона и крал Едуард. Обаче за баща му изборът изглеждаше ясен. Той се разгневи и каза на кралските пратеници, че по-скоро би загубил земите и живота си, отколкото да вдигне меча си в подкрепа на претендента за трона. Разтревожен от бунтарското настроение на баща си, Робърт не знаеше, че лордът вече беше установил контакт със своя стар съюзник крал Едуард. Скоро след това Брус напусна със семейството си и хората си Анандейл. Взели със себе си всичко, което можеха да носят — съпругата на Робърт, Изобел, беше бременна в петия месец, — те се отправиха през границата към Карлайл, където баща му беше назначен за губернатор на града от името на крал Едуард.

През следващите седмици до тях достигнаха откъслечни съобщения, но никое не беше така недвусмислено като писмото на самия крал Джон, в което той уведомяваше Робърт и баща му, че земите им в Карик и Анандейл са били конфискувани и поставени под опеката на братовчеда на Джон Комън, графа на Бъчан, оглавяващ клана на Черните Комъни. Благородниците от клана Брус не бяха единствените в Шотландия, претърпели подобни загуби. Техният стар приятел и член на съюза в Търнбери граф Патрик от Дънбар също отказа да се бие за Балиол, както направи и граф Ангъс. След като предпочетоха да останат верни на Едуард, и двамата бяха лишени от имотите си. Обаче от това загубата на земите на Робърт в Карик не стана по-поносима. Той се беше родил там и там беше получил правото върху Карик от дядо си. След като февруарските снегове отминаха и ледът, сковал земята, се превърна в киша от мартенските дъждове, през Англия на север започнаха да се точат каруци с жито и бурета с бира, следвани покрай крайбрежието от кораби, натоварени с камъни и греди за обсадни машини. Те бяха последвани от рицарски роти и пехотни части. Всички трябваше да се съединят при Нюкасъл — сборния пункт за новия военен поход.

Скоро войната щеше да започне.

Робърт яздеше из тъмните улици на Карлайл, а копитата на Хънтър се плъзгаха от време на време в калта. Отпред в далечината се виждаше крепостта, кацнала върху ниския хълм. Червените й стени изглеждаха като кървави на светлината на факлите. Покрай пълната жълта луна, която осветяваше с призрачната си светлина локвите по земята, се гонеха облаци. Над града продължаваше да се чува камбанен звън.

Заедно с Робърт яздеше брат му Едуард, посветен за рицар в набързо състояла се церемония в началото на годината. С тях бяха двама рицари от Карик и двама от васалите на баща им. По улиците горяха огньове и осветяваха групи хора, скупчили се под къщните стрехи, от които непрекъснато капеше вода. По лицата на мъжете и жените се четяха уплаха и несигурност, а тези на децата бяха сънливи и недоумяващи. Много от хората бутаха ръчни колички, натоварени с чували и одеяла, сечива, гърнета и по някой и друг сребърен поднос или свещник, които не им бяха толкова необходими, но с които сърце не им даваше да се разделят при бягството им под закрилата на градските каменни стени. Кръчмите, църквите и конюшните бяха препълнени с бежанците от околните земи. Онези, които бяха пристигнали последни в града, се принудиха да спят по улиците.