Елизабет Фриментъл - Последната кралица

Вече няма желание дори да пише. Хайк я убеди да изпрати „Воплите“ в печатницата. Ако не беше той, тя нямаше дори да се сети за това, обсебена от мислите си за Томас. Чувства, че се е изгубила в тази любов, че се дави в нея и че всички неща, които преди са имали значение, вече са й безразлични; чуди се къде е жената, която щеше да е пътеводна светлина за новата религия. „Воплите на един грешник“ ще бъде публикувана благодарение на скъпия Хайк, който сигурно се чуди къде е изчезнала начетената му приятелка.

— Ерос те отмъкна от мен — бе казал неотдавна. — Но ти ще се върнеш, Ерос е до време. — И двамата се смяха на това.

„Воплите“ ще бъде писмен паметник на онази амбициозна жена, предполага тя, но самата идея за книгата не я вълнува особено. Реформацията се случва и без нейно участие, Кранмър и лорд протекторът движат нещата, всеки месец се обявяват нови закони, забраняващи свещите, пепелта, тамяна, молитвите на латински. Добива форма точно както си е мечтала, но това вече не я вълнува. Остава вярна на убежденията си, но е изгубила желанието да бъде водеща фигура. Греховете й са твърде големи. „Само чрез вяра“, шепне тя с леко раздразнение и си спомня за вълнението около затъмнението, ознаменувало промените, и как Коперник коренно промени виждането за небето, и как тя виждаше себе си като съществена част от всичко това, и как вярваше, макар и за кратко, че то не може да се случи без нея. „Колко горда съм била и колко непостоянна“, мърмори на себе си.

Елизабет вече е настигнала Томас и Катрин се взема в ръце, събужда борческия си дух и пришпорва коня си в галоп след тях. Докосва с камшика си коня на Елизабет по задницата и подвиква: „Хей!“. Животното свърва встрани и тя смушква с пети своя кон, за да се вклини помежду им.

— Скъпа моя — казва Том, целува върховете на пръстите й и ги долепя до бузата си. Раменете на Елизабет се тресат от смеха, който се мъчи да потисне, същинско момиченце.

Внезапно всичко започва да изглежда толкова невинно и Катрин се чувства като глупачка, че е позволила на въображението си да я подведе.

— Имаме изненада за теб — казва Елизабет.

— Каква е? — пита Катрин, вече много по-спокойна.

— Ако кажем — смее се Томас, — вече няма да е изненада.

Бурята в душата й утихва, светът й отново се връща към обичайния си ритъм и тримата влизат заедно през портите в двора. Слизат от конете, предават ги на конярите, изхлузват калните си наметала и потропват на място, за да постоплят краката си.

— Ела, майко — казва Елизабет, хваща я за ръката и я повежда към кухненските помещения. — Трябва да пазим тишина. — Тя пристъпва на пръсти към ниша до камината и прави знак на Катрин да я последва. Бузите й пламтят от вълнение. Свита на кълбо в кътчето спи невестата на Франсоа, Батшиба, с малко розово бебе, сгушено в гънките на тялото й. Миниатюрната му ръчичка стиска кичур от козината на майка си. — Това е изненадата ти — прошепва Елизабет.

Сърцето на Катрин става леко като перце, а единственият звук, който излиза от нея, е едва доловима въздишка.

Вече е март, но още е студено. Хайк с нетърпение чака да се затопли, от влагата и студа усеща кожата си неприятно опъната. В парка се стеле лека мъгла и ръми, но въпреки лошото време двамата с Катрин се разхождат покрай брега на реката. Тя го държи здраво под ръка, а Риг подтичва пред тях и от време на време спира да подуши нещо. Катрин е спокойна и в добро настроение, смее се и му разказва забавни истории за домакинството си, и настоява той да й разправя клюки от двореца. Хайк никога не я е виждал толкова щастлива, напрежението й е напълно изчезнало, дори чертите на лицето й изглеждат по-меки.

Може би този брак в крайна сметка й се отразява добре. Хайк се бе опитвал да я разубеди, предложи й да си го запази като любовник. Боли го сърцето да я вижда обвързана с толкова празен човек. Но след всички онези нощи с дебелия смрадлив крал, Катрин си е заслужила правото да получи нещо красиво в леглото си. Тя се навежда да вземе плоско камъче и го хвърля в реката; двамата наблюдават как то се плъзга по повърхността и целува водата шест или седем пъти.

— Кога се научи да правиш това? — пита Хайк впечатлен.

— С брат ми си правехме състезания. Винаги го побеждавах.

Катрин внезапно спира и се навежда да вземе нещо от брега.

— Какво е това?

Тя отваря съвсем леко дланите си и той вижда сгушено вътре жабче с туптящо телце.