Елизабет Фриментъл - Последната кралица

Томас заговорничи да я омъжи за краля, което няма да е толкова зле. Но лорд протекторът все още се надява, че ще примами петгодишната шотландска кралица в джоба си, преди французите да я докопат. Местят тези момичета напред-назад като пешки в партия шах. Време е някой да се подреди на опашка за Елизабет, тя вече е на четиринайсет, но никой не е сигурен дали е добър залог или не, дали е законородена или не, дали е принцеса или не — горкото момиче. И Мери, вече на трийсет и една, а все още неомъжена. Мери е далеч от двореца, където лорд протекторът не може да я види как упражнява богослужение — нещо, което вече не е позволено.

В Хаунслоу Хийт е студено; ниското небе ги е захлупило, гъсто като овесена каша. Бурята отпреди няколко дни е издухала последните листа от дърветата и имението е придобило мрачен и неприветлив вид. Пот шурти от изтощените коне и те кретат като замаяни към къщата, а подире им се влачат калните хрътки. След успешния лов мъжете ги следват с трупа на огромен елен, увиснал помежду им. Един води муле с два по-малки елена, преметнати през гърба му като дисаги.

Катрин ще изпрати едното убито животно на Станхоуп — жест на добра воля, чрез който се надява да си върне кръста на майка си, макар да се съмнява, тъй като целият този проблем вече се е превърнал в битка между Томас и брат му. Станхоуп е станала съвсем непоносима, мотае се из двореца и се разпорежда. Отново е бременна — за осми път — и Катрин за пореден път размишлява за несправедливостта на този свят, където една жена може да получи осем деца, а друга — нито едно. Но тя е свикнала с това чувство, то вече не е предишният мъчителен копнеж, а по-скоро смътно усещане за липса, това е всичко. А и тя вече си има Джейн Грей, както и малкото момченце на сестра си — Нед — и разбира се, Елизабет, така че семейството й е съвсем прилично.

Елизабет язди доста напред заедно с Томас. Облечена е в смарагдово зелено и това е единственото цветно петно в пейзажа, ако изключим кичурите коса, които се веят след нея като огненочервена опашка на комета, и проблясъка на розов сатен от ръкава на Томас, когато леденият вятър развява наметалото му.

Катрин ги наблюдава внимателно. Бъбрят си с лекота. Елизабет казва нещо, Томас избухва в смях и приближава коня си до нея, за да разплете клонка от косата й. Тя държи китката му с дългата си бледа ръка и му се усмихва, вдига очи и го поглежда през миглите си, казва нещо, след което той я плясва с длан по бедрото и пришпорва коня си напред. Катрин усеща ревността си като кълбо от змии, заплетени в корема й, непрекъснато си повтаря, че той просто е добър доведен баща за момичето, но усеща, страхува се до смърт, че има и нещо повече. Мълвата пълзеше сред прислугата, но до нея нейния слух не стигаше нищо по-сериозно. Накрая Дот бе тази, която си отвори устата и каза, че Томас посещавал Елизабет в покоите на придворните дами сутрин, докато Катрин все още спи. Катрин отказа да го повярва. Дот никога не се е разбирала с Елизабет, от години я гледа намръщено, а и Елизабет никога не се е държала мило с Дот, това е истина.

И това, предполага Катрин, е малкото отмъщение на Дот.

— Всички говорят за това — бе казала.

Катрин реши, че безобидната привързаност на Томас към момичето просто дава храна за клюки сред прислугата. Но започна да придружава Томас при сутрешните му посещения. Обсъди го с Хайк и той й предложи да отпрати момичето. Но така крехкото й семейство щеше да се разпадне, затова тя отказа.

Ала от сцената, която току-що е видяла с очите си, лъха особена интимност. Напомня й за онези погледи, които са си разменяли с Томас, сеща се за фаталния момент, разпалил буйната ярост на краля и сложил начало на онова, което тя смяташе за свое падение. Знае с колко много смисъл може да е наситен един толкова кратък момент.

— Но ние току-що се оженихме, а любовта ни е истинска — бе казала тя на Хайк.

— Кит — дълбоко въздъхна Хайк, — любовта на мъжа никога не е единствена; само жената умее да обича истински с цялото си сърце. Знам го, защото съм и мъж, и жена. — Веднъж й бе споделил за прекомерната разюзданост на Юдъл, а тя го попита дали го ревнува. — Не — отвърна Хайк, — защото знам, че той си е такъв и не може да се промени. — Само че нейната ревност бълбука в нея и я мъчи непрестанно. Няма да разбия семейството си, повтаря си тя. Чуди се, покрай всичките си други мисли, дали Бог е избрал Свой начин да я накаже, изпращайки й мъж, който да дърпа сърцето й във всички възможни посоки.