Сара Уотърс - Крадлата

– Според мен има много жени, които не се трогват от това, за което говорите; всъщност не са ли най-безразлични онези, които са най-просветени? – Улавям погледа му. – Не говоря от личен опит, разбира се, а просто съдя по онова, което съм чела. Би трябвало обаче да призная... о, даже свещеникът би отбелязал, че страстта му към тайнството на църквата отслабва, ако твърде често му се налага да се причестява с нафора и вино.

Той ме гледа, без да мига. Най-накрая е почти готов да се усмихне.

– Вие сте много особена, мис Лили.

Извръщам очи.

– Предполагам.

– Аха! Сега тонът ви е горчив. Навярно смятате, че образованието ви е неподобаващо.

– Напротив. Нима може да се каже, че е неподобаващо да си мъдър? Никога не бих се излъгала, що се отнася например до ухажването от страна на мъжете. Познавач съм на всички методи, по които един мъж би се опитал да направи комплимент на една жена.

Той слага бялата си ръка на гърдите си.

– В такъв случай аз не бих се осмелил – отвръща, – ако искам да ви направя комплимент.

– Не знаех, че мъжете имат някакви други нужди.

– Може би е така в книгите, с които сте свикнали. В живота обаче те имат много други нужди, но една от тях е основна.

– Предполагам – казвам, – че точно заради нея се пишат книгите.

– О, не. – Той се усмихва. Снишава още повече глас. – Те се четат заради нея, но се пишат заради нещо по-непреодолимо. Имам предвид, разбира се, нуждата от... пари. Всеки джентълмен ѝ отдава значение. А онези от нас, които не са чак толкова истински джентълмени, колкото би им се искало, ѝ отдават най-голямо значение. Съжалявам, че ви карам да се чувствате неловко.

Изчервила съм се или съм трепнала. Идвам на себе си и отвръщам:

– Забравяте, че съм възпитана никога да не се чувствам неловко. Просто съм изненадана.

– В такъв случай ми е приятно да узная, че съм ви изненадал. – Вдига ръка към брадата си. – Радвам се – продължава, – че мога да оставя малка следа в спокойния ви и подреден живот.

Говори толкова иносказателно, че бузите ми още повече се сгорещяват.

– Какво знаете вие – питам – за него?

– Само онова, което мога да предположа от наблюденията си върху къщата...

Гласът и лицето му отново са станали приятни. Виждам, че мистър Хъс е наклонил глава и го наблюдава. После той се провиква:

– Какво мислите, Ривърс?

– За кое, сър?

– За оплакванията на Хотри от фотографията.

– От фотографията ли?

– Ривърс – казва мистър Хотри. – Ти си млад човек. Искам да чуя мнението ти. Нима може да съществува по-съвършен документ на любовния акт...

– Документ! – изкрещява сърдито чичо ми. – Свидетелство! Проклятията на века!

– ... на любовния акт от фотографията? Мистър Лили би казал, че фотографската наука е в разрез с духа на сладострастния живот. Имам предвид, че тя е образ на живота и предимството и пред него е, че тя остава, а животът, сладострастният живот, и по специално сладострастният миг трябва да свърши и да избледнее.

– Нима книгата не остава завинаги? – пита чичо ми и дърпа облегалките на стола.

– Тя е жива, докато са живи думите. Във фотографията обаче има неща, които въздействат, независимо от думите и от устите, които ги изричат. Една фотография ще възбуди англичанина, французина, дивака. Тя ще надживее всички нас и ще предизвика възбуда и във внуците ни. Тя е различна от историята.

– Тя е подвластна на историята! – отвръща чичо ми. – Опорочена е от нея! Миналото я обвива като гъст дим! Това може да се види в кройката на пантофа и на роклята, в прическата. Дайте няколко фотографии на внука си: той ще ги разгледа и те ще му се сторят старомодни. Ще се смее на намазаните с восък крайчета на мустаците ти! Но думите, Хотри, думите, а? Те ни съблазняват в тъмнината и мозъкът ги облича с дрехи и плът по свой вкус. Не мислите ли, че е така, Ривърс?

– Така е, сър.

– И знаете ли, аз никога няма да позволя в моята колекция да присъстват дагеротипи и други подобни глупости.

– Мисля, че постъпвате правилно, сър.

Мистър Хотри клати глава. Обръща се към чичо ми:

– Все още ли смяташ, че фотографията е мода, която ще отмине? В такъв случай трябва да дойдеш на Холиуел стрийт и да прекараш един час в книжарницата ми. Вече имаме албуми, от които мъжете могат да избират. Заради тях всъщност идват клиентите ни.

– Клиентите ви са животни. Каква общо имам аз с тях? Ривърс, вие сте ги виждали. Какво ви е мнението за качеството на клиентелата на Хотри?

Спорът ще продължи, той няма как да се измъкне. Отговаря, а после ме поглежда, сякаш за да ми се извини, става и сяда до чичо ми. Разговарят, докато часовникът удря десет часа, – в този момент излизам от стаята.