Сара Уотърс - Крадлата

Джон беше сключил сделка с един крадец на кучета. Мъжът имаше няколко кучки; когато кучките се разгонеха, той обикаляше улиците с тях и подмамваше мъжките кучета, а после искаше от стопаните им по десет лири откуп, за да им ги върне. Този номер минава най-много при ловните кучета и при кучетата на сантиментални госпожи; някои собственици обаче не плащаха – даже и да отрежеш опашката на кученцето и да им я изпратиш, нямаше да видиш и пукната пара, толкова бяха коравосърдечни. Приятелят на Джон удушаваше кучетата, с които се сдобиваше, и му ги продаваше на по-ниска цена. Не мога да кажа какво правеше Джон с месото – пробутваше го, може би, за заешко или самият той го изяждаше. Кожите обаче, както вече споменах, даваше на Дейнти и я караше да ги пришива към кожите на обикновените улични кучета, които продаваше на Уайтчапъл Маркет като отбрани породи.

Дейнти съединяваше парчетата кожа, които оставаха, за да му изработи палто. През тази нощ тя го шиеше. Беше направила яката, раменете и наполовина ръкавите и в него вече имаше кожи от около четирийсет различни кучета. Миризмата на палтото се усещаше силно пред камината и докарваше до бяс нашето собствено куче, което не беше старшият боец Джак, а едно друго, кафяво, което наричахме Чарли Уаг, на името на крадеца от онази история [1] Популярен герой от Викторианската епоха. – Бел. пр. .

От време на време Дейнти вдигаше палтото, за да го видим колко добре изглежда.

– Дейнти има късмет, че не си много висок – казах, когато тя го вдигна за пореден път.

– Ти имаш късмет, че не си мъртва – отвърна той. Беше нисък и беше чувствителен на тази тема. – За което всички ние съжаляваме. Иска ми се върху ръкавите на палтото да имаше парче от твоята кожа – може би на маншетите, в които си трия носа. Щеше да стоиш много добре до някой булдог или боксер. – Вдигна ножа, който винаги му беше подръка, и изпробва острието върху палеца си. – Все още не съм решил, но ще взема да дойда някоя нощ и да отрежа парче от кожата ти, докато спиш. Какво ще кажеш, Дейнти, ако ти го дам да го зашиеш?

Дейнти си покри устата с ръка и изпищя. Носеше пръстен, който ѝ беше голям; беше намотала конец на пръста си под него и конецът беше почернял.

– Изрод! – изкрещя.

Джон се усмихна и почука с острието на ножа върху един от зъбите си, който беше счупен. Мисис Съксби каза:

– Престани или ще ти откъсна проклетата глава. Няма да ти позволя да изнервяш Сю.

Веднага отговорих, че по-скоро бих си прерязала гърлото, отколкото да се оставя на бебе като Джон Врум да ме изнерви. Джон заяви, че би искал той да ми го пререже. После мисис Съксби се наведе на стола и го удари – както през онази нощ се беше навела и беше ударила горката Флора, както се беше навеждала и беше удряла други деца през последвалите годините – всеки път заради мен.

За секунда Джон се поколеба дали и той да не я удари, а после ме погледна така, сякаш му се искаше да удари мен още по-силно. Дейнти се размърда на стола си, а той се обърна и удари нея.

– Не мога да си обясня – каза той, след като я беше ударил, – защо всички ми се нахвърлихте.

Дейнти се беше разплакала. Посегна да го хване за ръкава.

– Не обръщай внимание на жестоките им думи, Джони – каза. – Нали аз съм до теб?

– До мен си, няма що – отвърна той. – Залепила си се като лайно за лопата. – Отблъсна ръката ѝ, а тя седеше и се люлееше на стола; беше се навела над палтото от кучешки кожи и плачеше, забила нос в шевовете.

– Млъкни, Дейнти – скара ѝ се мисис Съксби. – Съсипваш хубавата дреха, която шиеш.

Дейнти плака само минута. После някое от момчетата до мангала си опари пръста с една гореща монета и започна да псува, а тя се изкиска. Джон лапна следващия фъстък и изплю шлюпката на пода.

След това близо половин час седяхме смълчани. Чарли Уаг лежеше до огъня и мърдаше с уши, гонейки файтони в съня си – опашката му беше крива на мястото, където беше попаднала под колелото на един от тях. Извадих карти, за да наредя пасианс. Дейнти шиеше. Мисис Съксби дремеше. Джон седеше, без да прави нищо; от време на време обаче поглеждаше към картите, за да ми каже къде да ги слагам.

– Вале пика върху дама купа – казваше. Или: – Господи! Ама че си тъпа!

– Ама че си противен! – отвръщах и продължавах да редя картите, така както си искам. Тестето беше старо, а картите бяха меки като парцали. Преди време един мъж беше убит в някакъв скандал заради нечестна игра, в която бяха използвали тези карти. Наредих ги за последен път и завъртях леко стола си, за да не може Джон да вижда къде ги слагам.