Сара Уотърс - Крадлата

Мисис Съксби попита с поверителен тон:

– А за мен имате ли нещо?

Господина обаче отново поклати глава.

– И за вас нямам нищо, мисис С. – отвърна. – Нито за вас, нито за Гарибалди – имаше предвид Джон, – нито за Дейнти, нито за Фил и момчетата, нито даже за Чарли Уаг.

Обходи с очи стаята и накрая погледна към мен и замълча. Бях взела в ръце разбърканите карти и ги подреждах по боя. Когато видях втренчения му поглед – Джон и Дейнти и мисис Съксби, която все още беше доста зачервена, също гледаха към мен, оставих картите. Той веднага се пресегна, взе ги и започна да ги разбърква. Беше от онези мъже, чиито ръце непрекъснато трябва да са заети.

– Добре, Сю – каза, без да сваля очи от мен. Очите му бяха ясносини.

– Какво добре? – отвърнах.

– Какво ще кажеш за това? Дойдох заради теб.

– Заради нея! – изкрещя възмутено Джон.

Господина кимна.

– Имам нещо за теб. Едно предложение.

– Предложение! – извика Фил. Беше чул думата. – Внимавай, Сю, той просто иска да се омъжи за теб!

Дейнти изпищя, а момчетата се изхилиха. Господина примигна и най-после извърна очи от мен и се наведе към мисис Съксби, за да каже:

– Моля ви да се отървете от нашите приятели, които са до мангала. Задръжте обаче Джон и Дейнти. Тяхната помощ ще ми е нужна.

Мисис Съксби се поколеба, а после погледна крадешком към мистър Ибс, който веднага каза:

– Хайде, стига, момчета, тия лири толкова са изстискани, че бедната кралица е заприличала на сянка. Ако продължавате така, ще ни съдят за измама. – Вдигна ведрото и започна да пуска монетите във водата, една по една. – Чуйте, жълтите приятелчета крещят "Тихо!". Трябва да слушаме златото. Е, какво казва златото?

– Тъй да бъде, чичо Хъмфри – отвърна Фил. Навлече си палтото и си вдигна яката. Другите момчета направиха същото. – Довиждане – казаха, като кимнаха на мен, на Джон, на Дейнти и на мисис Съксби. На Господина не казаха нищо. Той ги наблюдаваше, докато минаваха покрай него.

– Пазете си гърбовете, младежи! – извика, след като вратата се затвори след тях. Чухме как Фил отново се изплю.

Мистър Ибс превъртя ключа в бравата. После си наля чаша чай и сипа ром в него, както беше направила Дейнти за Господина. Ароматът на рома се издигна с парата и се смеси с миризмата на огъня, на разтопеното злато, на кучешките кожи и на изпаренията от мокрото палто. Дъждовните капки вече падаха по-тихо върху решетката на камината. Джон сдъвка един фъстък и махна шлюпката от езика си. Мистър Ибс беше преместил свещите. Масата, лицата и ръцете ни се виждаха ясно, но всичко друго беше в сянка.

В продължение на минута никой не проговори. Господина продължаваше да разбърква картите, а ние седяхме и го наблюдавахме. Мистър Ибс го наблюдаваше най-внимателно от всички: беше присвил очи и наклонил глава, сякаш се прицелваше в него.

– И тъй, синко, каква е историята? – попита.

Господина вдигна поглед.

– Историята – отвърна, – историята е следната. – Взе една карта и я постави с лицето нагоре върху масата. Беше поп каро. – Представете си един човек. Възрастен човек, по своему мъдър, всъщност благороден, учен, но със странни навици. Живее в една затънтена къща близо до едно затънтено село на няколко мили от Лондон – засега няма значение точно къде. Има голяма стая с книги и гравюри, не се интересува от нищо друго, освен от тях и се занимава със съставянето на някакъв, да го наречем, речник. Това е речник на всичките му книги, но той храни надежди и за картините си – решил е да ги подвърже в луксозни албуми. Работата обаче му идва в повече. Помества обява в един вестник: нуждае се от услугите на – сложи още една карта, вале пика, до първата – интелигентен млад мъж, който да му помогне да си подреди колекцията, и един определен интелигентен млад мъж, по онова време прекалено добре известен в лондонските игрални домове и изпитващ силно желание да си намери някаква лека, специална работа, която да върви заедно с квартира и храна, отговаря на обявата и бива разпитан и одобрен.

– И интелигентният млад мъж сте вие – каза мистър Ибс.

– И интелигентният млад мъж съм аз. Колко бързо схващате!

– А къщата на село – намеси се Джон, увлечен от разказа на Господина въпреки лошото си настроение, – е, да речем, фрашкана със съкровища. И вие възнамерявате да счупите ключалките на шкафовете и скриновете. Дошли сте при мистър Ибс, за да вземете назаем няколко хлапета и една фльорца и искате Сю, която е същинска божа кравичка с невинните си очи, да бъде вашето канарче.